Здравей! 03.05.12
Отново не съм ти писала от отдавна. Напоследък все си дълбая в някакви мои си теми. В някакви си мои размисли и страсти, както се казва.
Мъчно ми е. Ще ме попиташ защо... Всъщност няма да ме попиташ, просто, защото си обикновен тефтер. Няколко хартии събрани прилежно зад дебела, кафява корица. И все пак бих искала да ме попиташ какво ми е.
Както малко по-горе споменах - мъчно ми е. Мъчно ми е, защото не се чувствам обичана и разбрана, най-вече.
Няма на кого да споделя, защото ще ми се направи коментар, че виждаш ли много лична информация споделям с хората. Ала той няма да се опита да разбере, че именно това са моите чувства.
Не се чувствам обичана! Може би понякога имам нужда да се почувствам, а хората около мен все си мислят, че всичко в душата ми и сърцето ми е наред. Вероятно така изглеждам. Ала не! Не е! Жалко! Искам понякога да ме прегърне, когато съм уморена от живота. А в момента се чувствам именно така- уморена. Сякаш около мен всички по един или друг начин успяха да намерят собственото си щастие. А мен сякаш все не ми достига нещо, за да го намеря. И именно в тези моменти, искам да бъда, да се почувствам поне малко обичана.
Говоря ти именно за онова чувство, което те прави да изглеждаш и да се чувстваш значим за някого. Винаги са ме правили щастлива думички от сорта на:"Не мога без теб"; "Ти си ми всичко", такива клишета. Ала сега, сега имам нужда да ги чуя от един определен човек... А той е решил да се вглежда в грешките ми. Сякаш с лупа.
___________________________________________________________
26.05.12
Ден от седмицата- събота. Във вторник се събудих в 03:00 от земетресение. После имаше труд в 04:30 и 5:15. Останалите се усещаха леко още два дни. Не мога да кажа, че не се изплаших. На следващата вечер, дори бях сама у нас, защото Е. замина за родния си град. Не спах цяла нощ от страх.
В четвъртък отидох при него. През нощта в 04:10 усетих отново трус. Мисля да пия нещо против уплах. В четвъртък срещу петък, Е. излезе някъде. Малко по-късно разбрах, че се занимава с не много хубави неща. Мисията му е да пази едни неща през нощта. Обещах да мълча за това, което знаех.
Знаеш ли, напоследък съм много тъжна. Може би, защото единствения човек, който имам е той. И не искам да го загубя. След всеки следващ ден имам чувството, че го губя все повече и повече.
_________________________________________________________
27.05.12
В момента пътуваме с един негов приятел. Прибираме се в София. От днес нататък ще се опитам да живея истински.
________________________________________________________
31.05.12
Пак сме без ток. С Е. се скарахме адски много и май всичко клони към раздяла.
Разправя, че не ми пукало. Ако не ми пукаше щях ли да се държа за него? Щях ли да седя
четири месеца под наем, който не мога да си позволя.
Утре щял да заминава за родния си град. Така е всеки път, когато се иска нещо сериозно от него. Винаги заминава. Или си гледа себе си. Никога няма и не дава шанс на това НАС. Няма НАС! Има само той и аз. Никога сякаш не е имало Ние!
Съжалявам! Пак само аз излиза, че съм глупачката, която обича! Стига ми толкова наистина! Писна ми! Щом той ще си ходи, тогава и аз ще отида някъде. Да се оправя! Видях, че не ме иска. Не! Не съм аз човекът, на когото не му пука...
Ужасно разстроена съм в момента. Дори сега, когато трябва да поговорим той ме оставя на произвола. Дори сега не му дреме. Инати се:
- Няма да сме при баща ти!
"Правилно!" - мисля си аз- "Ще седим без ток и вода, отопление..."
Няма да е с мен, защото , ако вече се замислям за някакво бъдеще и прочее, очевидно само аз си го мисля. Не искам за пореден път да съм глупачката. Не искам за пореден път да ме боли. Да си ходи! Ще се справя! Дори да боли, ще се справя...
__________________________________________________
03.06.2012 г.
Сдобрихме се. Напоследък все за глупости се караме. Безпаричието изнервя и двама ни.
- Когато се видим ще довършим започнатото. - каза той, докато обуваше обувките си.
- Обещаваш ли? - попитах аз.
- Да! Обичам те!
Това каза преди да замине. Днес заминавам при баща ми, ще седя една седмица там. Не съм го виждала от толкова време. Наистина започна да ми липсва.
Няколко часа по-късно:
Видяхме се с приятелите ми. Пихме, играхме на покер. Вечерта останах да нощувам в един приятел, тъй като в стаята ми имаше мебели по леглото, които сама нямаше как да вдигна. Добър приятел ми е. Имах чувството, че не гледа на мен като на такъв, но аз приемам приятелите си за приятели и нищо повече. А и нали с Е. всичко е наред.
_____________________________________________________
04.06.12
Най-добрата ми приятелка преди време казваше:"Някои неща не бива да бъдат казвани!". Мисля че от днес нататък ще я подкрепям в това нейно мнение. Днес с Е. се скарахме, отново. Накрая се напихме с приятели, за да ми мине малко. Не искам да се караме. Имам нужда от почивка, напоследък взаимно се натоварваме.
Здрасти! Пак аз. Е. ми е изключително сърдит. Когато си говорихме по телефона каза:
- Не може да продължаваме така. Винаги си ми казвала, че е по-добре да те зарежат. Ми ... край!
- Добре! - отвърнах аз, без изобщо да осъзнавам, че той всъщност не се шегува.
_____________________________________________________
05.06.12
Съсипах се от плач цял ден. Плача в работата ми, плача от сутринта. Този път пих доста повече от вчера. Трудно се преглъща.
____________________________________________________
06.06.12
Едно приятелче остана у нас. Днес си изнесох багажа от Е. Бях много зле след това, та затова приятелчето остана у нас, не можел да ме гледа как страдам. Той пък се разделил с мацката си. Това е- ще основем клуб "Разбити сърца" и поне да си страдаме взаимно.
____________________________________________________
10.06.12
С Е. си говорихме по телефона. Уж пак сме щели да бъдем заедно. Дали?
___________________________________________________
16.06.12
Седя си в момента у нас. Вчера пак пихме с приятели. Снощи Е. ми каза, че щял да замине извън България, ако тук не му се получат нещата с работата.
Не искам да заминава! Освен това искам да го видя! Лиспва ми!
Зарибих се по няколко песни на Dub FX.
__________________________________________________
17.06.12
Не мога да разбера дали Висшата сила ме изостави тази година или какво?! Какво се случва. Е. ми се обади преди малко, за да ми каже, че твърдо е решил да заминава в чужбина. Не искам да заминава!
________________________________________________
27.06.12
Продължавам да съм в кофти период. На 21.06.12 г. се запознах с едни момчета в един бар. Единия се лепна за мен и до този момент не е спрял да ми звъни да се видим.
На 26.06.12 се видяхме с Е. Поговорихме си. Дадох му един лист с неща, които просто исках да му ги кажа. Прати ми SMS :"Много е хубаво това писмо , да, разчувствах се, но все пак съм объркан."
Днес изпаднах отново в някаква депресия. Звънях му и го попитах дали иска съквартирант. Отговори ми, че не знаел какво щяло да се случи с него. Щял да заминава в командировка в Пазарджик.
ДОЛНА ЛЪЖА!
Един негов приятел каза, че са се уговорили да отидат в Студентски град. Мерси, че пак ми помогна, Е.
______________________________________________
01.07.12
Посрещнах July Morning с брат ми и един негов бивш съученик. И все пак не това имах да казвам.
Снощи звънях на Е. и ми вдигна някакво момиче. Това не е важно! Също преди малко осъзнах, че Е. е страшен тъпанар, за да ме зареже така. Че какво ми е?! Да, не съм кой знае какво, но няма нещо, което да ми липсва. Умна съм, отговорна, преданна и симпатична. А той искаше да му бъда гордост. Разбрах, че се бил влюбил в колежката ми от работата. Хубаво момиче- да, но на мен пък какво ми липсва?! Реших- всички дрипави дрехи- в коша! Край! Вече ще се обичам без да крия външността си, защото съм прекрасен човек, не може един мъж да ми стопи самочувствието само, защото е глупак!
_________________________________________
Научих:
* Да бъда себе си независимо какво съм и кой ме харесва. Таква съм, каквато съм и точка по въпроса.
* Да уважавам себе си.
* Да ценя приятелите и родителите си.
* Че никой мъж не е по-важен от мен.
* Че никой не може да стопи самочувствието, защото аз вярвам в себе си.
* Че трябва непрекъснато да се старая в работата си и в отношенията си.
С една дума: порастнах. И всяка обеца на ухото, ни носи късмет в живота. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар