неделя, 21 юли 2013 г.
събота, 20 юли 2013 г.
16.07.2013 година ВАЖНО!
Скъпи приятели,
Ако много от вас някога са се съмнявали в моята лоялност като приятел. Ако някой от вас, случайно се е усъмнил дори за миг, че бих могла да помогна с каквото и да било, то нека прочетат тази история. Тъй като виждам, че сайта, който изработихме заедно с един приятел е свален, ще се принудя да продължа да разказвам историите ми тук. Причината да звуча толкова сериозно и да озаглавя тази история с "Важно!" е, че тук ще си позволя да споделя една необратима за мен история.
Датата беше 16.07.2013 година, както мнозина от вас знаят, преди време започнах работа в магазин за втора употреба. Не беше мечтаната ми работа, но в тази среда, аз срещнах изключително много, мои приятели. Тази история е свързана с един от тях.
Момчето , чието име мисля да запазя в тайна (ще го нарека Р.) получи остри мускулни спазми, докато пренасяше чували от новата ни стока. Наложи се да викнем линейка. След като тя пристигна и направи необходимите прегледи, установихме, че Р. е с прещипан нерв и разстегнато сухожилие. Откараха го в Окръжна болница. Заместник- управителят, ме помоли да отида с колегата ми до болницата и да му помогна с каквото мога. Докато пътувахме в линейката, Р. ми сподели, че предната вечер е имал проблем със собственичката на апартамента, в който живее. В последствие след сериозен скандал, тя го е изгонила от апартамента и днес - 16.07.2013, той трябваше незабавно да се изнесе.
Когато отидохме в Окръжна болница и след направените необходими изследвания, диагнозата, която му беше поставена беше: " бъбречна недостатъчност" ; "прещипан нерв" , "разстегнато сухожилие". Вероятно, за да бъда съвсем обективна, трябва да споделя факта, че когато излезна от болницата, Р. беше на няколко инжекции и искаха да го приберат в болницата. Обадихме се на въпросната собственичка на апартамента, за да я помолим да се смили над него в този момент и да го изчака да се оправи, да не го гони сега. За съжаление дамата беше в нетрезво състояние (както след това се разбра- постоянно такова) и не пожела да ни съдейства.
Попитах Р. дали има документ удостоверяващ плащането му на наем, двустранен договор или просто някаква декларация за наемане на апартамента. Р. каза, че документът е изчезнал.
Като бивша брокерка, реших че единствените хора, които биха могли да ни дадат тази информация и да ни предоставят съответната информация , са агенцията за недвижими имоти, с която той е наел апартамента. Взехме едно такси и отидохме до бул. Александър Стамболийски, за да намерим въпросната агенция.
* * *
След дълъг спор със служителките, те ни обясниха, че няма как да ни предоставят документа за наемането на собствеността. Опитаха се да принудят собственичката на жилището да изплати необходимото парично обезщетение, което се полагаше, при условие, че тя без предизвестие прекратява договора. Разбира се документ не получихме. И това допълнително върза ръцете ни.
Принудих се да се обадя до работата ми и да обясна цялата ситуация на една колежка като изрично поисках това да стигне до зам. - управителя. След като разбрах, че няма да има проблем, с Р. отидохме до кварирата му, за да му изнесем багажа. От лекарите имахме изрична забрана той да вдига тежко, разберете ме, в този момент нямаше кой да му помогне.
Тогава звъннах на приятеля ми и го помолих да вземе кола и да дойде. Заедно отидохме до въпросното жилище. На вратата ни посрещна мъртво пияната собственичка, която вкара Р. в апартамента и след това затвърша вратата под носовете ни. Р. отвори вратата на апартамента и ни покани да влезем.
Когато стигнахме до хола, видях, че на масата на въпросното жилище има маса пълна с алкохол. Там седяха двама мъже, а тя демонстративно - с чаша в ръка, ни обясняваше как трябва да се събуем и да "излижем стаята както си е била преди". След това двамата мъже се нахвърлиха към Р. с изключително остри думи. Крещяха. Последваха и няколко заплахи. Не се сдържах и включих телефона си. Пред полицията липсваха достатъчно доказателства, за да съдействат по този въпрос. "Но ето сега..."- мислех си аз:"...ще имам достатъчно доказателства" .
Разговорът между тях и скандалът, ще прикрепя по-късно като доказателство тук. Едва бяхме тръгнали да събираме багажът, когато телефонът ми звънна. Колежка ми се обади и ме помоли да се прибера бързо към работата, защото имало проблем. Взех изследванията на Р. , обясних на приятеля ми какво да направи още и ги оставих двамата като заръчах на Р. да не се опитва да вдига тежко.
Когато стигнах в работата ми, най-първо отидох до зам. - управителя , за да му дам необходимите документи и за да го попитам какво се е случило. Той спокойно ми обясни, че няма проблем и ме разбирал, но част от колегите надигнали глас, затова , че ме няма на работа и той се принудил да ме повика. Разбирал тежката ситуация и ми благодари.
* * *
Р. остана на улицата. Въпросната собственичка на апартамента не пожела да му върне парите от депозита. Също така не пожела да подпише документ за това, че действително дължи обезщетение, защото го гони десет дни, след като той е заплатил наем за текущия месец, изпълнявал е стриктно каузите, вписани в договора.
Обръщам се с молба за помощ към Вас, мили приятели. Дайте ни съвет как да постъпим в тази ситуация. Какво можем да направим? Благодаря.
Ако много от вас някога са се съмнявали в моята лоялност като приятел. Ако някой от вас, случайно се е усъмнил дори за миг, че бих могла да помогна с каквото и да било, то нека прочетат тази история. Тъй като виждам, че сайта, който изработихме заедно с един приятел е свален, ще се принудя да продължа да разказвам историите ми тук. Причината да звуча толкова сериозно и да озаглавя тази история с "Важно!" е, че тук ще си позволя да споделя една необратима за мен история.
Датата беше 16.07.2013 година, както мнозина от вас знаят, преди време започнах работа в магазин за втора употреба. Не беше мечтаната ми работа, но в тази среда, аз срещнах изключително много, мои приятели. Тази история е свързана с един от тях.
Момчето , чието име мисля да запазя в тайна (ще го нарека Р.) получи остри мускулни спазми, докато пренасяше чували от новата ни стока. Наложи се да викнем линейка. След като тя пристигна и направи необходимите прегледи, установихме, че Р. е с прещипан нерв и разстегнато сухожилие. Откараха го в Окръжна болница. Заместник- управителят, ме помоли да отида с колегата ми до болницата и да му помогна с каквото мога. Докато пътувахме в линейката, Р. ми сподели, че предната вечер е имал проблем със собственичката на апартамента, в който живее. В последствие след сериозен скандал, тя го е изгонила от апартамента и днес - 16.07.2013, той трябваше незабавно да се изнесе.
Когато отидохме в Окръжна болница и след направените необходими изследвания, диагнозата, която му беше поставена беше: " бъбречна недостатъчност" ; "прещипан нерв" , "разстегнато сухожилие". Вероятно, за да бъда съвсем обективна, трябва да споделя факта, че когато излезна от болницата, Р. беше на няколко инжекции и искаха да го приберат в болницата. Обадихме се на въпросната собственичка на апартамента, за да я помолим да се смили над него в този момент и да го изчака да се оправи, да не го гони сега. За съжаление дамата беше в нетрезво състояние (както след това се разбра- постоянно такова) и не пожела да ни съдейства.
Попитах Р. дали има документ удостоверяващ плащането му на наем, двустранен договор или просто някаква декларация за наемане на апартамента. Р. каза, че документът е изчезнал.
Като бивша брокерка, реших че единствените хора, които биха могли да ни дадат тази информация и да ни предоставят съответната информация , са агенцията за недвижими имоти, с която той е наел апартамента. Взехме едно такси и отидохме до бул. Александър Стамболийски, за да намерим въпросната агенция.
* * *
След дълъг спор със служителките, те ни обясниха, че няма как да ни предоставят документа за наемането на собствеността. Опитаха се да принудят собственичката на жилището да изплати необходимото парично обезщетение, което се полагаше, при условие, че тя без предизвестие прекратява договора. Разбира се документ не получихме. И това допълнително върза ръцете ни.
Принудих се да се обадя до работата ми и да обясна цялата ситуация на една колежка като изрично поисках това да стигне до зам. - управителя. След като разбрах, че няма да има проблем, с Р. отидохме до кварирата му, за да му изнесем багажа. От лекарите имахме изрична забрана той да вдига тежко, разберете ме, в този момент нямаше кой да му помогне.
Тогава звъннах на приятеля ми и го помолих да вземе кола и да дойде. Заедно отидохме до въпросното жилище. На вратата ни посрещна мъртво пияната собственичка, която вкара Р. в апартамента и след това затвърша вратата под носовете ни. Р. отвори вратата на апартамента и ни покани да влезем.
Когато стигнахме до хола, видях, че на масата на въпросното жилище има маса пълна с алкохол. Там седяха двама мъже, а тя демонстративно - с чаша в ръка, ни обясняваше как трябва да се събуем и да "излижем стаята както си е била преди". След това двамата мъже се нахвърлиха към Р. с изключително остри думи. Крещяха. Последваха и няколко заплахи. Не се сдържах и включих телефона си. Пред полицията липсваха достатъчно доказателства, за да съдействат по този въпрос. "Но ето сега..."- мислех си аз:"...ще имам достатъчно доказателства" .
Разговорът между тях и скандалът, ще прикрепя по-късно като доказателство тук. Едва бяхме тръгнали да събираме багажът, когато телефонът ми звънна. Колежка ми се обади и ме помоли да се прибера бързо към работата, защото имало проблем. Взех изследванията на Р. , обясних на приятеля ми какво да направи още и ги оставих двамата като заръчах на Р. да не се опитва да вдига тежко.
Когато стигнах в работата ми, най-първо отидох до зам. - управителя , за да му дам необходимите документи и за да го попитам какво се е случило. Той спокойно ми обясни, че няма проблем и ме разбирал, но част от колегите надигнали глас, затова , че ме няма на работа и той се принудил да ме повика. Разбирал тежката ситуация и ми благодари.
* * *
Р. остана на улицата. Въпросната собственичка на апартамента не пожела да му върне парите от депозита. Също така не пожела да подпише документ за това, че действително дължи обезщетение, защото го гони десет дни, след като той е заплатил наем за текущия месец, изпълнявал е стриктно каузите, вписани в договора.
Обръщам се с молба за помощ към Вас, мили приятели. Дайте ни съвет как да постъпим в тази ситуация. Какво можем да направим? Благодаря.
неделя, 14 юли 2013 г.
Малко свободно време
Здравейте! След пет дневна работна седмица, най-накрая да се добера за малко повече време на някой (макар и не мой) компютър. Хубавото е, че имах интересни преживявания тези дни. Особено вчера.
Винаги съм си мислила, че американците са абсолютно тъпи създания, които не слагат номер 13 в самолетите, не създават 13-ти етаж и всичко свързано с това "злокобно" число бива отритнато. Искам да кажа, че просто не вярвах в т. нар. Суеверия. Уви! Явно до един момент.
В крайна сметка суеверна или не, именно на датата или по-скоро на числото 13, което присъства в месеца, съм забелязала най-ужасните си случки. Ще дам няколко примери по-долу, а вие сами преценете.
Винаги съм си мислила, че американците са абсолютно тъпи създания, които не слагат номер 13 в самолетите, не създават 13-ти етаж и всичко свързано с това "злокобно" число бива отритнато. Искам да кажа, че просто не вярвах в т. нар. Суеверия. Уви! Явно до един момент.
В крайна сметка суеверна или не, именно на датата или по-скоро на числото 13, което присъства в месеца, съм забелязала най-ужасните си случки. Ще дам няколко примери по-долу, а вие сами преценете.
- На 13.02.2011 година започнах работа на място, което първоначално изключително много харесвах, но в последствие имах изключително много проблеми там. От неразбрана колежка до проблеми в работата.
- На петък 13 отидох на фризьор преди няколко години и фризьорката ми направи такава крива прическа, че после нямах друг избор освен да се подстрижа късо. Никога не ходете при фризьорки в София, които взимат 5лв за подстригване на дълга коса.
- 13.07.2013 качихме се шест човека в колата на един приятел. Той изпревари неправилно и ни спря полиция. Колегата се оказа без документи в колата. Освен това беше изпил и една бира. По всички точки изгърмя. Накрая правихме чудеса от храброст като обяснявахме на полицаите, че едното от момичетата в колата трябва да отиде на лекар, защото е паднала и едната й рана гнои. Не беше лъжа. Е, до някъде. Колежката падна от колело преди една седмица, но въпреки това едната й рана е била с гной. Накрая нямаше измъкване и звъннахме на бащата на едното от момичетата, който е техен колега и те ни пуснаха. Но красивата история не приключва до тук... Докато се прибирахме, пред нас имаше друга патрулка. А вечерта едната съседка на колежката ми беше решила да се заяжда и викна полиция като беше казала, че музиката е силна. Когато служителите на реда установиха, че не само, че музиката не е силна, ами то няма музика, защото играем карти, просто се разминахме окончателно.
Е, кажете ми сега как да не вярвам в проклетото число 13? Най-сладкото нещо е, че нямаме 13-ти месец, представяте ли си да се събудим някоя сутрин и да осъзнаем, че е 13.13.1313 , мисля че това ще е най-каръшкия ден. Даже по-каръшки от 09.09.1999 О.о
Поздрави!
четвъртък, 11 юли 2013 г.
Проблеми с хората?!
Винаги съм мразела закъснението за важните неща. Изнервям се при самата мисъл, че това е "важно" и аз трябва да съм в определен час там- ужасно е. Ето например снощи. Бяхме на купон с колегите и заради красивия, градски транспорт, закъсняхме четиридесет минути.
Приятелят ми крещя по телефона, че не съм си преценила времето. А ние, просто седяхме и чакахме да мине нещо през спирката. И какъв е изводът- не ходете в Студентски град след 20:00 часа, защото няма редовен транспорт.
Сигурно е адски изнервящо да чакаш абсолютно сам- на спирката и да го няма човекът. Аз съм чакала. Ужасно е!
Исках да ви споделя нещо друго от вчера, което адски много ме подразни.... Но то е за...
То просто е на една друга тема...
Как може да има такива "прекрасни" хора, които да обиждат. Които да държат тон и да се "правят" на по-велики от останалите. Не би ли следвало, когато кандидатстваш за работа, освен да си запознат с условията, да уважаваш колегите си? Как може обучаващия човек да ти каже: "Имаме задължително почистване на магазина" и ти, след като добре осъзнаваш, че ти е първи ден и си в изпитателен срок да кажеш:"Аз няма да въртя парцалът, вие жените за к'во сте?". Да имаш наглостта да го кажеш, при условие, че знаеш много добре, че от теб зависи до кога ще работят всички. Наглост! Толкова са ми неприятни подобен тип хора, че бих ги накарала да мият кенефа след това. Щом кандидатсваш за работа, би следвало да търпиш и да си вършиш трудовите задължения, а не да се делиш. Делиш се?! Режа ти 70 лв от бонусът и заплатата. Ти не си вършиш цялата работа, следователно защо да ти плащам всички пари. Ще ги дам на всички онези, които си вършат цялата работа и твоята дори.
Е, хора, извинявам се предварително за това, което пиша, но изключително неприятно ми стана. И толкова ми прикипяха някои неща, че бях готова да скоча, да намеря казалият това и да му навра главата в кенефа.
Приятелят ми крещя по телефона, че не съм си преценила времето. А ние, просто седяхме и чакахме да мине нещо през спирката. И какъв е изводът- не ходете в Студентски град след 20:00 часа, защото няма редовен транспорт.
Сигурно е адски изнервящо да чакаш абсолютно сам- на спирката и да го няма човекът. Аз съм чакала. Ужасно е!
Исках да ви споделя нещо друго от вчера, което адски много ме подразни.... Но то е за...
То просто е на една друга тема...
Как може да има такива "прекрасни" хора, които да обиждат. Които да държат тон и да се "правят" на по-велики от останалите. Не би ли следвало, когато кандидатстваш за работа, освен да си запознат с условията, да уважаваш колегите си? Как може обучаващия човек да ти каже: "Имаме задължително почистване на магазина" и ти, след като добре осъзнаваш, че ти е първи ден и си в изпитателен срок да кажеш:"Аз няма да въртя парцалът, вие жените за к'во сте?". Да имаш наглостта да го кажеш, при условие, че знаеш много добре, че от теб зависи до кога ще работят всички. Наглост! Толкова са ми неприятни подобен тип хора, че бих ги накарала да мият кенефа след това. Щом кандидатсваш за работа, би следвало да търпиш и да си вършиш трудовите задължения, а не да се делиш. Делиш се?! Режа ти 70 лв от бонусът и заплатата. Ти не си вършиш цялата работа, следователно защо да ти плащам всички пари. Ще ги дам на всички онези, които си вършат цялата работа и твоята дори.
Е, хора, извинявам се предварително за това, което пиша, но изключително неприятно ми стана. И толкова ми прикипяха някои неща, че бях готова да скоча, да намеря казалият това и да му навра главата в кенефа.
вторник, 9 юли 2013 г.
Не е тайна...
Кой е по-добрия вариант? Да се разделиш с някой, когото безумно обичаш и да се върнеш при него, когато осъзнаеш грешката си ИЛИ да се разделиш с него и повече да не се връщаш?
Какво мислите- може ли след раздялата да се върне любовта или сте на мнение, че тогава нещо се чупи и това е краят - няма връщане назад.
Вие имали ли сте такива случаи? Връщали ли сте се? А каква би била причината да не го направите?
Какво мислите- може ли след раздялата да се върне любовта или сте на мнение, че тогава нещо се чупи и това е краят - няма връщане назад.
Вие имали ли сте такива случаи? Връщали ли сте се? А каква би била причината да не го направите?
понеделник, 8 юли 2013 г.
Нова тема - размисли и страсти
Имам малък проблем и мисля че ми трябва вашия съвет. Накратко ще споделя историята, която ме вълнува. Както всички знаете имам чудесен човек до себе си в момента, на който адски много държа. Въпросът е, че изглежда нещата между нас започват да куцат. Сякаш му омръзнах. Няма да се учудя, ако това е станало. Въпросът е, че не знам дали не е просто моя измишльотина, която да спъва нещата ни. Нали знаете- жените твърде много мислим, че не сме достойни за човека до нас.
Денят и случката беше съвсем наскоро, ако някой го интересува- за протокола 07.07.13. Той дойде да ме вземе от работа. Много мило, наистина! Отдавна не го беше правил. Имам ритуал с моите колеги , след работа да оставаме за по една бира време. Това не е от значение.
Просто смятам, че цялата ситуация е дело на глупаво мъжко его. А ето я и нея:
Докато обсъждахме забавите в работата с колегите ми, той беше седнал до мен. Понечих се да го гушна и без да искам (тъй като забравих) бутнах очилата, които бяха на главата му. Започнах да се смея на своята невнимателна и очевидно- адски глупава постъпка. И се сгуших в него. Целунах го по бузата. В този момент той каза:
- Няма ли да ги вдигнеш?
Аз се усмихнах и му отвърнах:
- Ще, но искам една целувка.
- Пушила си. - намръщи се той. - Вдигни очилата и ще я получиш.
- Добре, но първо целувка, не е задължително да е по устните, щом не ти е приятно. - отговорих аз и пак се усмихнах, подавайки бузата си към него.
Той каза сухо и настоятелно:
- Вдигни ги!
- Първо целучка. - оплезих се аз.
- Вдигни ги и ще ти дам целувка. - каза той.
- Аз как да знам, че ще си изпълниш обещанието, след като сега не искаш да ме целунеш, какво остава за после. Целувка и ще ги вдигна.
Истината е, че още като ги бутнах, мислех да ги вдигна от земята, но реших на шега да си изпрося целувка.
- Ти ги бутна и е редно ти да ги вдигнеш. - продължаваше да настоява той. - Накрая ще си ги вдигна сам и няма да те целуна повече. Ще ти се разсърдя и ще си тръгна.
- Заплашваш ме заради едни очила?- опулих се аз.
- Просто ги вдигни!
- Не изпълнявам заповеди. - казах аз намръщена. - Но щом толкова искаш да си ходиш от мен, имаш пълната свобода да го направиш.
- Вдигни ги, защото ще си тръгна!
Изпуфтях ядосано. Наведох се и ги взех. Обърнах се на другата страна и започнах да го игнорирам, докато ми мине.
- Дай ми една цигара!- отново заповедната форма беше в сила. Не обърнах внимание, чух го много добре. Той пуши само и единствено, когато е изключително изнервен. Направих се на ударена.
- Дай ми една цигара! - каза той отново. Аз продължих да се правя, че не го чувам. Той потрети: - Може ли една цигара? - в отговор му подадох кутията и продължих да си говоря с колегите ми.
В главата ми се въртеше условието :"Веднага ги вдигни (...) иначе ще си тръгна." Как би ви прозвучало това? На мен ми прозвуча като:"Веднага направи това или ще те зарежа."
"Ако ще ме зарязва за подобна глупост- прав му път крива му пътека."- мислех си.
В колата на тръгване той ме целуна, но аз не му отвърнах. Той ме целуна пак. Аз продължих да не му отвръщам. Нека да видим какво ми беше.
Слезнахме в метрото и седнахме на пейките в чакалнята. По някаква причина стана въпрос за един колега, който се шегува с мен, че бил влюбен в мен. Той си е такъв, шегува се с всяко момиче или по-скоро с всичко женско, което има дупка. Не го приемам навътре, а като шега. Приятелят ми знае за това и репликата му беше:
- Абе скоро и двамата ще ядете бой!
- Защо пък аз да ям бой. - запитай учудено аз.
- Много добре знаеш защо. - каза и ме погледна остро в очите, с лека надсмешка. Поглед тип:"Аз не съм вчерашен и доматите с колците не го ям. Много добре знам. "
Ако имаше нещо вероятно бих се притеснила от този поглед и бих навела глава, но аз се подразних. Гледам странно. Казах си:"Ти си луд!" и извъртях очи в отговор.
Качихме се в метрото. Застанахме прави, докато дойде станцията, на която трябва да слезна. В мое дясно, седяха две двойки. Загледах се в тях. Езикът на тялото им говореше колко много се обичат. Държаха ръцете си. Краката им бяха насочени един към друг. Погледите им бяха щастливи.
При едната двойка момчето беше положил ръка на рамото на момичето. С другата ту я държеше за ръка, ту я поставяше върху коляното й. Другата двойка се бяха прегърнали и тихичко се кикотеха за нещо. Изглеждаха наистина щастливи.
В този момент сравних нас. Ние седяхме един срещу друг, но гледахме в различни посоки. Мълчаливи. Не обелващи нито една думичка. Дори не личеше, че сме двойка. Толкова студенина лъхаше от нас.
Очите ми се насълзиха, обърнах се към него, тъй като вече наближаваше моята станция и му казах:"Не ме изпращай до нас." Целунах го по бузата. Вратите се отвориха и аз слезнах. Докато ровех да потърся ключовете си, тъй като минавам по доста тъмни улици, чух стъпки зад мен. Обърнах се. Той беше. Изчаках го. Той ме прегърна с едната си ръка и започнахме да вървим. Попита:
- Какъв е проблемът сега?
Отговорих сухо:
- Никакъв. - излъгах. Проблемът беше именно това, което се случи. Именно констатацията ми, че ние не изглеждаме и не се държим като хора, които се обичаме. А като хора, които просто сме свикнали един с друг.
Той ме познава. Затова добави:
- Не лъжи, знам че има някакъв проблем, просто сподели.
Въздъхнах. Започнах с поведението му относно случая с очилата. Той започна да спори, че било редно да ги вдигна, след като аз съм ги бутнала.
- В това няма съмнение. - казах аз- Въпросът е там, че тонът ти не беше много правилен.
Той започна да обяснява как сега ще го изкарам него виновен. Започна да се ядосва и да повишава тон. Тогава не издържах. Спрях за миг и казах следното:
- Ето затова ти казвам да не ме изпращаш! Казах ти, че ще започнем да се караме! Затова не исках да ме изпращаш! Дори не се опитваш да разбереш какво имам предвид, върви си, няма смисъл да се караме.
Той ме погледна странно:
- Това ли искаш - да си тръгна.
- Да, това искам. Имаш десет минути до последното метро, върви си. Не ме изпращай.
Той се фрънца подобно на ощипана мадама и забърза в тъмното. Аз продължих да ходя към вкъщи. "Това край ли беше" - мислех си аз. "Край ли беше".
Не можех да заплача. Нещо просто се загнезди в сърцето ми. Какво да правя?
Денят и случката беше съвсем наскоро, ако някой го интересува- за протокола 07.07.13. Той дойде да ме вземе от работа. Много мило, наистина! Отдавна не го беше правил. Имам ритуал с моите колеги , след работа да оставаме за по една бира време. Това не е от значение.
Просто смятам, че цялата ситуация е дело на глупаво мъжко его. А ето я и нея:
Докато обсъждахме забавите в работата с колегите ми, той беше седнал до мен. Понечих се да го гушна и без да искам (тъй като забравих) бутнах очилата, които бяха на главата му. Започнах да се смея на своята невнимателна и очевидно- адски глупава постъпка. И се сгуших в него. Целунах го по бузата. В този момент той каза:
- Няма ли да ги вдигнеш?
Аз се усмихнах и му отвърнах:
- Ще, но искам една целувка.
- Пушила си. - намръщи се той. - Вдигни очилата и ще я получиш.
- Добре, но първо целувка, не е задължително да е по устните, щом не ти е приятно. - отговорих аз и пак се усмихнах, подавайки бузата си към него.
Той каза сухо и настоятелно:
- Вдигни ги!
- Първо целучка. - оплезих се аз.
- Вдигни ги и ще ти дам целувка. - каза той.
- Аз как да знам, че ще си изпълниш обещанието, след като сега не искаш да ме целунеш, какво остава за после. Целувка и ще ги вдигна.
Истината е, че още като ги бутнах, мислех да ги вдигна от земята, но реших на шега да си изпрося целувка.
- Ти ги бутна и е редно ти да ги вдигнеш. - продължаваше да настоява той. - Накрая ще си ги вдигна сам и няма да те целуна повече. Ще ти се разсърдя и ще си тръгна.
- Заплашваш ме заради едни очила?- опулих се аз.
- Просто ги вдигни!
- Не изпълнявам заповеди. - казах аз намръщена. - Но щом толкова искаш да си ходиш от мен, имаш пълната свобода да го направиш.
- Вдигни ги, защото ще си тръгна!
Изпуфтях ядосано. Наведох се и ги взех. Обърнах се на другата страна и започнах да го игнорирам, докато ми мине.
- Дай ми една цигара!- отново заповедната форма беше в сила. Не обърнах внимание, чух го много добре. Той пуши само и единствено, когато е изключително изнервен. Направих се на ударена.
- Дай ми една цигара! - каза той отново. Аз продължих да се правя, че не го чувам. Той потрети: - Може ли една цигара? - в отговор му подадох кутията и продължих да си говоря с колегите ми.
В главата ми се въртеше условието :"Веднага ги вдигни (...) иначе ще си тръгна." Как би ви прозвучало това? На мен ми прозвуча като:"Веднага направи това или ще те зарежа."
"Ако ще ме зарязва за подобна глупост- прав му път крива му пътека."- мислех си.
В колата на тръгване той ме целуна, но аз не му отвърнах. Той ме целуна пак. Аз продължих да не му отвръщам. Нека да видим какво ми беше.
Слезнахме в метрото и седнахме на пейките в чакалнята. По някаква причина стана въпрос за един колега, който се шегува с мен, че бил влюбен в мен. Той си е такъв, шегува се с всяко момиче или по-скоро с всичко женско, което има дупка. Не го приемам навътре, а като шега. Приятелят ми знае за това и репликата му беше:
- Абе скоро и двамата ще ядете бой!
- Защо пък аз да ям бой. - запитай учудено аз.
- Много добре знаеш защо. - каза и ме погледна остро в очите, с лека надсмешка. Поглед тип:"Аз не съм вчерашен и доматите с колците не го ям. Много добре знам. "
Ако имаше нещо вероятно бих се притеснила от този поглед и бих навела глава, но аз се подразних. Гледам странно. Казах си:"Ти си луд!" и извъртях очи в отговор.
Качихме се в метрото. Застанахме прави, докато дойде станцията, на която трябва да слезна. В мое дясно, седяха две двойки. Загледах се в тях. Езикът на тялото им говореше колко много се обичат. Държаха ръцете си. Краката им бяха насочени един към друг. Погледите им бяха щастливи.
При едната двойка момчето беше положил ръка на рамото на момичето. С другата ту я държеше за ръка, ту я поставяше върху коляното й. Другата двойка се бяха прегърнали и тихичко се кикотеха за нещо. Изглеждаха наистина щастливи.
В този момент сравних нас. Ние седяхме един срещу друг, но гледахме в различни посоки. Мълчаливи. Не обелващи нито една думичка. Дори не личеше, че сме двойка. Толкова студенина лъхаше от нас.
Очите ми се насълзиха, обърнах се към него, тъй като вече наближаваше моята станция и му казах:"Не ме изпращай до нас." Целунах го по бузата. Вратите се отвориха и аз слезнах. Докато ровех да потърся ключовете си, тъй като минавам по доста тъмни улици, чух стъпки зад мен. Обърнах се. Той беше. Изчаках го. Той ме прегърна с едната си ръка и започнахме да вървим. Попита:
- Какъв е проблемът сега?
Отговорих сухо:
- Никакъв. - излъгах. Проблемът беше именно това, което се случи. Именно констатацията ми, че ние не изглеждаме и не се държим като хора, които се обичаме. А като хора, които просто сме свикнали един с друг.
Той ме познава. Затова добави:
- Не лъжи, знам че има някакъв проблем, просто сподели.
Въздъхнах. Започнах с поведението му относно случая с очилата. Той започна да спори, че било редно да ги вдигна, след като аз съм ги бутнала.
- В това няма съмнение. - казах аз- Въпросът е там, че тонът ти не беше много правилен.
Той започна да обяснява как сега ще го изкарам него виновен. Започна да се ядосва и да повишава тон. Тогава не издържах. Спрях за миг и казах следното:
- Ето затова ти казвам да не ме изпращаш! Казах ти, че ще започнем да се караме! Затова не исках да ме изпращаш! Дори не се опитваш да разбереш какво имам предвид, върви си, няма смисъл да се караме.
Той ме погледна странно:
- Това ли искаш - да си тръгна.
- Да, това искам. Имаш десет минути до последното метро, върви си. Не ме изпращай.
Той се фрънца подобно на ощипана мадама и забърза в тъмното. Аз продължих да ходя към вкъщи. "Това край ли беше" - мислех си аз. "Край ли беше".
Не можех да заплача. Нещо просто се загнезди в сърцето ми. Какво да правя?
събота, 6 юли 2013 г.
Историята на моето разбито сърце 2
Здравей! 03.05.12
Отново не съм ти писала от отдавна. Напоследък все си дълбая в някакви мои си теми. В някакви си мои размисли и страсти, както се казва.
Мъчно ми е. Ще ме попиташ защо... Всъщност няма да ме попиташ, просто, защото си обикновен тефтер. Няколко хартии събрани прилежно зад дебела, кафява корица. И все пак бих искала да ме попиташ какво ми е.
Както малко по-горе споменах - мъчно ми е. Мъчно ми е, защото не се чувствам обичана и разбрана, най-вече.
Няма на кого да споделя, защото ще ми се направи коментар, че виждаш ли много лична информация споделям с хората. Ала той няма да се опита да разбере, че именно това са моите чувства.
Не се чувствам обичана! Може би понякога имам нужда да се почувствам, а хората около мен все си мислят, че всичко в душата ми и сърцето ми е наред. Вероятно така изглеждам. Ала не! Не е! Жалко! Искам понякога да ме прегърне, когато съм уморена от живота. А в момента се чувствам именно така- уморена. Сякаш около мен всички по един или друг начин успяха да намерят собственото си щастие. А мен сякаш все не ми достига нещо, за да го намеря. И именно в тези моменти, искам да бъда, да се почувствам поне малко обичана.
Говоря ти именно за онова чувство, което те прави да изглеждаш и да се чувстваш значим за някого. Винаги са ме правили щастлива думички от сорта на:"Не мога без теб"; "Ти си ми всичко", такива клишета. Ала сега, сега имам нужда да ги чуя от един определен човек... А той е решил да се вглежда в грешките ми. Сякаш с лупа.
___________________________________________________________
26.05.12
Ден от седмицата- събота. Във вторник се събудих в 03:00 от земетресение. После имаше труд в 04:30 и 5:15. Останалите се усещаха леко още два дни. Не мога да кажа, че не се изплаших. На следващата вечер, дори бях сама у нас, защото Е. замина за родния си град. Не спах цяла нощ от страх.
В четвъртък отидох при него. През нощта в 04:10 усетих отново трус. Мисля да пия нещо против уплах. В четвъртък срещу петък, Е. излезе някъде. Малко по-късно разбрах, че се занимава с не много хубави неща. Мисията му е да пази едни неща през нощта. Обещах да мълча за това, което знаех.
Знаеш ли, напоследък съм много тъжна. Може би, защото единствения човек, който имам е той. И не искам да го загубя. След всеки следващ ден имам чувството, че го губя все повече и повече.
_________________________________________________________
27.05.12
В момента пътуваме с един негов приятел. Прибираме се в София. От днес нататък ще се опитам да живея истински.
________________________________________________________
31.05.12
Пак сме без ток. С Е. се скарахме адски много и май всичко клони към раздяла.
Разправя, че не ми пукало. Ако не ми пукаше щях ли да се държа за него? Щях ли да седя
четири месеца под наем, който не мога да си позволя.
Утре щял да заминава за родния си град. Така е всеки път, когато се иска нещо сериозно от него. Винаги заминава. Или си гледа себе си. Никога няма и не дава шанс на това НАС. Няма НАС! Има само той и аз. Никога сякаш не е имало Ние!
Съжалявам! Пак само аз излиза, че съм глупачката, която обича! Стига ми толкова наистина! Писна ми! Щом той ще си ходи, тогава и аз ще отида някъде. Да се оправя! Видях, че не ме иска. Не! Не съм аз човекът, на когото не му пука...
Ужасно разстроена съм в момента. Дори сега, когато трябва да поговорим той ме оставя на произвола. Дори сега не му дреме. Инати се:
- Няма да сме при баща ти!
"Правилно!" - мисля си аз- "Ще седим без ток и вода, отопление..."
Няма да е с мен, защото , ако вече се замислям за някакво бъдеще и прочее, очевидно само аз си го мисля. Не искам за пореден път да съм глупачката. Не искам за пореден път да ме боли. Да си ходи! Ще се справя! Дори да боли, ще се справя...
__________________________________________________
03.06.2012 г.
Сдобрихме се. Напоследък все за глупости се караме. Безпаричието изнервя и двама ни.
- Когато се видим ще довършим започнатото. - каза той, докато обуваше обувките си.
- Обещаваш ли? - попитах аз.
- Да! Обичам те!
Това каза преди да замине. Днес заминавам при баща ми, ще седя една седмица там. Не съм го виждала от толкова време. Наистина започна да ми липсва.
Няколко часа по-късно:
Видяхме се с приятелите ми. Пихме, играхме на покер. Вечерта останах да нощувам в един приятел, тъй като в стаята ми имаше мебели по леглото, които сама нямаше как да вдигна. Добър приятел ми е. Имах чувството, че не гледа на мен като на такъв, но аз приемам приятелите си за приятели и нищо повече. А и нали с Е. всичко е наред.
_____________________________________________________
04.06.12
Най-добрата ми приятелка преди време казваше:"Някои неща не бива да бъдат казвани!". Мисля че от днес нататък ще я подкрепям в това нейно мнение. Днес с Е. се скарахме, отново. Накрая се напихме с приятели, за да ми мине малко. Не искам да се караме. Имам нужда от почивка, напоследък взаимно се натоварваме.
Здрасти! Пак аз. Е. ми е изключително сърдит. Когато си говорихме по телефона каза:
- Не може да продължаваме така. Винаги си ми казвала, че е по-добре да те зарежат. Ми ... край!
- Добре! - отвърнах аз, без изобщо да осъзнавам, че той всъщност не се шегува.
_____________________________________________________
05.06.12
Съсипах се от плач цял ден. Плача в работата ми, плача от сутринта. Този път пих доста повече от вчера. Трудно се преглъща.
____________________________________________________
06.06.12
Едно приятелче остана у нас. Днес си изнесох багажа от Е. Бях много зле след това, та затова приятелчето остана у нас, не можел да ме гледа как страдам. Той пък се разделил с мацката си. Това е- ще основем клуб "Разбити сърца" и поне да си страдаме взаимно.
____________________________________________________
10.06.12
С Е. си говорихме по телефона. Уж пак сме щели да бъдем заедно. Дали?
___________________________________________________
16.06.12
Седя си в момента у нас. Вчера пак пихме с приятели. Снощи Е. ми каза, че щял да замине извън България, ако тук не му се получат нещата с работата.
Не искам да заминава! Освен това искам да го видя! Лиспва ми!
Зарибих се по няколко песни на Dub FX.
__________________________________________________
17.06.12
Не мога да разбера дали Висшата сила ме изостави тази година или какво?! Какво се случва. Е. ми се обади преди малко, за да ми каже, че твърдо е решил да заминава в чужбина. Не искам да заминава!
________________________________________________
27.06.12
Продължавам да съм в кофти период. На 21.06.12 г. се запознах с едни момчета в един бар. Единия се лепна за мен и до този момент не е спрял да ми звъни да се видим.
На 26.06.12 се видяхме с Е. Поговорихме си. Дадох му един лист с неща, които просто исках да му ги кажа. Прати ми SMS :"Много е хубаво това писмо , да, разчувствах се, но все пак съм объркан."
Днес изпаднах отново в някаква депресия. Звънях му и го попитах дали иска съквартирант. Отговори ми, че не знаел какво щяло да се случи с него. Щял да заминава в командировка в Пазарджик.
ДОЛНА ЛЪЖА!
Един негов приятел каза, че са се уговорили да отидат в Студентски град. Мерси, че пак ми помогна, Е.
______________________________________________
01.07.12
Посрещнах July Morning с брат ми и един негов бивш съученик. И все пак не това имах да казвам.
Снощи звънях на Е. и ми вдигна някакво момиче. Това не е важно! Също преди малко осъзнах, че Е. е страшен тъпанар, за да ме зареже така. Че какво ми е?! Да, не съм кой знае какво, но няма нещо, което да ми липсва. Умна съм, отговорна, преданна и симпатична. А той искаше да му бъда гордост. Разбрах, че се бил влюбил в колежката ми от работата. Хубаво момиче- да, но на мен пък какво ми липсва?! Реших- всички дрипави дрехи- в коша! Край! Вече ще се обичам без да крия външността си, защото съм прекрасен човек, не може един мъж да ми стопи самочувствието само, защото е глупак!
_________________________________________
Научих:
* Да бъда себе си независимо какво съм и кой ме харесва. Таква съм, каквато съм и точка по въпроса.
* Да уважавам себе си.
* Да ценя приятелите и родителите си.
* Че никой мъж не е по-важен от мен.
* Че никой не може да стопи самочувствието, защото аз вярвам в себе си.
* Че трябва непрекъснато да се старая в работата си и в отношенията си.
С една дума: порастнах. И всяка обеца на ухото, ни носи късмет в живота. :)
Отново не съм ти писала от отдавна. Напоследък все си дълбая в някакви мои си теми. В някакви си мои размисли и страсти, както се казва.
Мъчно ми е. Ще ме попиташ защо... Всъщност няма да ме попиташ, просто, защото си обикновен тефтер. Няколко хартии събрани прилежно зад дебела, кафява корица. И все пак бих искала да ме попиташ какво ми е.
Както малко по-горе споменах - мъчно ми е. Мъчно ми е, защото не се чувствам обичана и разбрана, най-вече.
Няма на кого да споделя, защото ще ми се направи коментар, че виждаш ли много лична информация споделям с хората. Ала той няма да се опита да разбере, че именно това са моите чувства.
Не се чувствам обичана! Може би понякога имам нужда да се почувствам, а хората около мен все си мислят, че всичко в душата ми и сърцето ми е наред. Вероятно така изглеждам. Ала не! Не е! Жалко! Искам понякога да ме прегърне, когато съм уморена от живота. А в момента се чувствам именно така- уморена. Сякаш около мен всички по един или друг начин успяха да намерят собственото си щастие. А мен сякаш все не ми достига нещо, за да го намеря. И именно в тези моменти, искам да бъда, да се почувствам поне малко обичана.
Говоря ти именно за онова чувство, което те прави да изглеждаш и да се чувстваш значим за някого. Винаги са ме правили щастлива думички от сорта на:"Не мога без теб"; "Ти си ми всичко", такива клишета. Ала сега, сега имам нужда да ги чуя от един определен човек... А той е решил да се вглежда в грешките ми. Сякаш с лупа.
___________________________________________________________
26.05.12
Ден от седмицата- събота. Във вторник се събудих в 03:00 от земетресение. После имаше труд в 04:30 и 5:15. Останалите се усещаха леко още два дни. Не мога да кажа, че не се изплаших. На следващата вечер, дори бях сама у нас, защото Е. замина за родния си град. Не спах цяла нощ от страх.
В четвъртък отидох при него. През нощта в 04:10 усетих отново трус. Мисля да пия нещо против уплах. В четвъртък срещу петък, Е. излезе някъде. Малко по-късно разбрах, че се занимава с не много хубави неща. Мисията му е да пази едни неща през нощта. Обещах да мълча за това, което знаех.
Знаеш ли, напоследък съм много тъжна. Може би, защото единствения човек, който имам е той. И не искам да го загубя. След всеки следващ ден имам чувството, че го губя все повече и повече.
_________________________________________________________
27.05.12
В момента пътуваме с един негов приятел. Прибираме се в София. От днес нататък ще се опитам да живея истински.
________________________________________________________
31.05.12
Пак сме без ток. С Е. се скарахме адски много и май всичко клони към раздяла.
Разправя, че не ми пукало. Ако не ми пукаше щях ли да се държа за него? Щях ли да седя
четири месеца под наем, който не мога да си позволя.
Утре щял да заминава за родния си град. Така е всеки път, когато се иска нещо сериозно от него. Винаги заминава. Или си гледа себе си. Никога няма и не дава шанс на това НАС. Няма НАС! Има само той и аз. Никога сякаш не е имало Ние!
Съжалявам! Пак само аз излиза, че съм глупачката, която обича! Стига ми толкова наистина! Писна ми! Щом той ще си ходи, тогава и аз ще отида някъде. Да се оправя! Видях, че не ме иска. Не! Не съм аз човекът, на когото не му пука...
Ужасно разстроена съм в момента. Дори сега, когато трябва да поговорим той ме оставя на произвола. Дори сега не му дреме. Инати се:
- Няма да сме при баща ти!
"Правилно!" - мисля си аз- "Ще седим без ток и вода, отопление..."
Няма да е с мен, защото , ако вече се замислям за някакво бъдеще и прочее, очевидно само аз си го мисля. Не искам за пореден път да съм глупачката. Не искам за пореден път да ме боли. Да си ходи! Ще се справя! Дори да боли, ще се справя...
__________________________________________________
03.06.2012 г.
Сдобрихме се. Напоследък все за глупости се караме. Безпаричието изнервя и двама ни.
- Когато се видим ще довършим започнатото. - каза той, докато обуваше обувките си.
- Обещаваш ли? - попитах аз.
- Да! Обичам те!
Това каза преди да замине. Днес заминавам при баща ми, ще седя една седмица там. Не съм го виждала от толкова време. Наистина започна да ми липсва.
Няколко часа по-късно:
Видяхме се с приятелите ми. Пихме, играхме на покер. Вечерта останах да нощувам в един приятел, тъй като в стаята ми имаше мебели по леглото, които сама нямаше как да вдигна. Добър приятел ми е. Имах чувството, че не гледа на мен като на такъв, но аз приемам приятелите си за приятели и нищо повече. А и нали с Е. всичко е наред.
_____________________________________________________
04.06.12
Най-добрата ми приятелка преди време казваше:"Някои неща не бива да бъдат казвани!". Мисля че от днес нататък ще я подкрепям в това нейно мнение. Днес с Е. се скарахме, отново. Накрая се напихме с приятели, за да ми мине малко. Не искам да се караме. Имам нужда от почивка, напоследък взаимно се натоварваме.
Здрасти! Пак аз. Е. ми е изключително сърдит. Когато си говорихме по телефона каза:
- Не може да продължаваме така. Винаги си ми казвала, че е по-добре да те зарежат. Ми ... край!
- Добре! - отвърнах аз, без изобщо да осъзнавам, че той всъщност не се шегува.
_____________________________________________________
05.06.12
Съсипах се от плач цял ден. Плача в работата ми, плача от сутринта. Този път пих доста повече от вчера. Трудно се преглъща.
____________________________________________________
06.06.12
Едно приятелче остана у нас. Днес си изнесох багажа от Е. Бях много зле след това, та затова приятелчето остана у нас, не можел да ме гледа как страдам. Той пък се разделил с мацката си. Това е- ще основем клуб "Разбити сърца" и поне да си страдаме взаимно.
____________________________________________________
10.06.12
С Е. си говорихме по телефона. Уж пак сме щели да бъдем заедно. Дали?
___________________________________________________
16.06.12
Седя си в момента у нас. Вчера пак пихме с приятели. Снощи Е. ми каза, че щял да замине извън България, ако тук не му се получат нещата с работата.
Не искам да заминава! Освен това искам да го видя! Лиспва ми!
Зарибих се по няколко песни на Dub FX.
__________________________________________________
17.06.12
Не мога да разбера дали Висшата сила ме изостави тази година или какво?! Какво се случва. Е. ми се обади преди малко, за да ми каже, че твърдо е решил да заминава в чужбина. Не искам да заминава!
________________________________________________
27.06.12
Продължавам да съм в кофти период. На 21.06.12 г. се запознах с едни момчета в един бар. Единия се лепна за мен и до този момент не е спрял да ми звъни да се видим.
На 26.06.12 се видяхме с Е. Поговорихме си. Дадох му един лист с неща, които просто исках да му ги кажа. Прати ми SMS :"Много е хубаво това писмо , да, разчувствах се, но все пак съм объркан."
Днес изпаднах отново в някаква депресия. Звънях му и го попитах дали иска съквартирант. Отговори ми, че не знаел какво щяло да се случи с него. Щял да заминава в командировка в Пазарджик.
ДОЛНА ЛЪЖА!
Един негов приятел каза, че са се уговорили да отидат в Студентски град. Мерси, че пак ми помогна, Е.
______________________________________________
01.07.12
Посрещнах July Morning с брат ми и един негов бивш съученик. И все пак не това имах да казвам.
Снощи звънях на Е. и ми вдигна някакво момиче. Това не е важно! Също преди малко осъзнах, че Е. е страшен тъпанар, за да ме зареже така. Че какво ми е?! Да, не съм кой знае какво, но няма нещо, което да ми липсва. Умна съм, отговорна, преданна и симпатична. А той искаше да му бъда гордост. Разбрах, че се бил влюбил в колежката ми от работата. Хубаво момиче- да, но на мен пък какво ми липсва?! Реших- всички дрипави дрехи- в коша! Край! Вече ще се обичам без да крия външността си, защото съм прекрасен човек, не може един мъж да ми стопи самочувствието само, защото е глупак!
_________________________________________
Научих:
* Да бъда себе си независимо какво съм и кой ме харесва. Таква съм, каквато съм и точка по въпроса.
* Да уважавам себе си.
* Да ценя приятелите и родителите си.
* Че никой мъж не е по-важен от мен.
* Че никой не може да стопи самочувствието, защото аз вярвам в себе си.
* Че трябва непрекъснато да се старая в работата си и в отношенията си.
С една дума: порастнах. И всяка обеца на ухото, ни носи късмет в живота. :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)