Както виждам май само ти ми остана. М. вчера влезе с телефона във водата и сега нямам никаква връзка с него. Най-добрата ми приятелка спи. А и едва ли ще се занимава с мен, след като ме обвини в това, че я използвам и й се обаждам само, когато имам нужда от нея. Ето сега, когато наистина имам нужда от някого, никой няма- няма и да товаря никого. Абсолютно никого!
Така че, мило, само ти ми остана. "Какъв е проблемът?!" ще попита някой, ако просто можеше да прочете тези редове. И тъй като ти, очевидно и твоите бели страници сте единствените хора, пардон - предмети останали до мен, ще ти споделя.
Проблемът се корени в това- за какво изобщо съм се родила. Писна ми цял живот да ме прехвърлят от една на друга страна. Чувствам се като топка. Дори и при родителите ми (въпреки че са страхотни хора) съм се чувствала като тежест. Когато бях ученичка, си спомням как не можеха да се справят с моя пубертет и се караха по телефоните:
- Ти я вземи!
- Не, ти я вземи, ти можеш да говориш с нея! Аз нямам сили!
Звучи смешно. А това са вече големи хора, както се предполага. И би следвало да имат отговорност върху мен. Сякаш аз винаги съм била виновна за недообмислените им решения. В случая проблемът е моя семестър и цялата пародия идва от там, че вместо да се разберат, използват мен за посредник.
Нямали възможност да платят целия семестър. Аз не съм ги карала да плащат целия семестър сами. Т.е. примерно само баща ми или само майка ми. Би следвало като родители на едно дете , или поне аз съм единственото им общо с бившето им семейство да си разделят разходите, след като именно те бяха хората, които искаха да запиша Бизнес и финанси в колежа. Да не говорим, че изобщо не исках да записвам тази специалност. Спомням си как, когато бях на шестнадесет нарисувах целия си план относно завършването си - ще се постарая да имам хубави оценки; да изкарам матурите и да се явя на изпит в Бургас. Толкова много исках да уча Социология или Социални дейности. Именно затова и втората ми матура беше на Философски цикъл. Винаги ми е била интересна психологията. Просто си го бях навила на пръста. А и все пак да не забравяме,че аз съм преди всичко- козирог. И какво?! Тогава и двамата казаха: "Семестъра ти там е 900лв, а ние не можем да си го позволим". И така. Задоволих се с по-малкото. Нещо, което те искат да уча.
А сега мама иска да отида в СУ да уча четири години Социология. Отново... Още четири години. Отначало, за да взема бакалавър. А, ако стане така че да си завърша специалността от колежа в онзи университет, ще имам диплома за бакалавър до година. Което по мои сметки пак стават четири години. Но е много по-бързо. Освен това "Предприемачество и мениджмънт в туризма" не ми звучи лоша специалност. А имам и езици. Ако запиша след това, след общо три години ще имам магистратура, което по мои сметки е много по-малко от още четири години за бакалавър плюс още две- три за магистър. Това са си седем години. Ще завърша чак на двадесет и осем и до тогава да не мога да работя нещо нормално, защото в България е така, че студентите, макар и задочно не се толерират.
И тъй като се изнервих от това, че нарече мен "безотговорна", а аз бях тази, която си проучи всичко. Отидох до въпросния университет, попитах каква е цената. Попитах колко години се учи, с каква диплома, проучих къде го признават и къде не. Само единственото нещо, което не можах да свърша сама е, че не успях да разбера датата за окончателното- финално записване, тъй като още не беше излезнала датата за старт за записванията и обявяването на приравнителните тестове.
- Ти си безхаберно същество, караш ни всички да ти вършим работата, ти нищо не правиш! Заради теб стана така! Ти си си виновна! Вместо събота и неделя да ходиш при М., можеше да си свършиш това. Не ме карай да те пращам при него, той да те издържа!
Колко красиви думи от мама, нали?! Истината е, че това бяха поредните думи, които се забиха като нож в сърцето ми, именно, защото я обичам. Защо реагира толкова остро. Трябва да съм сгрешила някъде. Но не мислех, че я моля за толкова голямо нещо. Излях всичко пред теб със сълзи на очи. Как ми се иска понякога майките ни да ни разбират... Те винаги са загрижени за нас, да получим най-доброто, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар