18.07.2011г.

Здравей!
 Много се чудех дали да продължавам да те водя и честно да ти кажа - не искам и все пак, туй като не обичам полувинчати работи, ще продължа да пиша в теб!
От петък, или иначе казано 15.07.2011г. с М. сме заедно. Не знам със сигурност дали го харесвам или не. Просто се чувствам добре с него. Може би, след Б. имам нуждата от "лечител" и мисля, че го намерих в лицето на М. Честно да си кажа-  не съм имала никакви планове да бъдем заедно. Да, допада ми. Но просто "допадане" и приятна компания. Това със сериозните връзки започна да ме отегчава. А и мисля, че твърде много се уморих в таенето на надежди. Тъ... бяхме в Петък в един негов познат и там М., докато се облягах и пусках корени на пияното, просто стана, приближи се към мен и ме целуна. Нищо романтично няма в това, нали?! Нали?!
   Май, май.. нямам вече настроение за романтика. Б. отмъкна страшно много от мен. Сега просто се нося по течението. Да видим до кога... Другото е, че все си мисля, че нищо сериозно няма да излезе от това. Именно затова не смея да се отпусна.
  Ще изкривя душата си, ако кажа, че Б. не ми липсва. Напротив! Просто се старая да не мисля за това. Да не гледам в "счупеното задно огледало". Полза от миналото- няма. И никой нормален човек не гледа в миналото. Само в бъдещето и в настоящето.
  Сигурно още, някъде дълбоко в себе си, го обичам. Ала там да си седи! - Дълбоко в мен.