Здравей!
Днес Б. си събра багажа от нас. Момчето цял ден се опитваше да говори с мен. Аз нямам силите вече дори и това да правя. Сякаш всичко около мен се съсипва. Мисля че знам защо е така...
Днес, докато ме гушкаше, просто исках да не спира. Отричам пред него за чувствата си, ала не е така- че са изчезнали или че въобще ги няма. Неговата ревност от М. просто излезе извън граници. Ще се правя на студена, докато го забравя. Как беше онази мисъл- "животът не свършва с един мъж", нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар