19.09.11

 Здравей!
Няма да ти спестя нищичко!
10.09.11 - Б. за кратко се върна в живота ми. Моята най-добра приятелка ни беше организирала среща, а на тази дата се разделих с М., заради една абсолютна глупости. Няма да навлизам в подробности, когато имам време ще разказвам повече. Не е важно.
  Видях се с Б. , а няколко часа по-късно съжалих за това. Чак ми се доповръща от самия спомен. Всъщност събрах се с него, не, защото желаех толкова да бъда с него, а защото исках да остане човекът, с когото съм споделила най-съкровеното си. Да не го комплексирам. Както се казва- имахме ритуал в миналото си, който исках да подчертая. Да запазя правото му на нещо повече в сърцето ми. След случилото се и внезапната нежност, на която ме беше избило, говорих с най-близката ми приятелка и й обясних, че не мога така. М. ми липсва и очевидно за малкото време, в което бяхме заедно, съм се привързала към него.
Тя каза:
- Слънце, изчакай още малко. Силно се надявам да не се върнеш при М. Дай втори шанс на Б.
  Не успях да удържа конците...
  18.09.11- Сърцето или по-точно "свикването ми" или най-точно "привидното ми свикване" , си казаха думата. Осем дни без него. Какъвто и да е - липсва ми. Отидох да го видя. Там ми беше грешката! Целунахме се. Събрахме се. Сърце не ми даваше да съм без него. И то заради такава глупост. Осъзнах, че ми е липсвал през времето, в което го е нямало.
 19.09.11
 Тъй като вчера, за да скрия от приятелката ми и Б. (който тя много харесва като човек), че съм при М., не си вдигнах телефона, днес получих съобщение от нея, че съм "тъпа к***а". Тази вечер споделих на М. за случката с Б. Той, разбира се не разгира добре. Ако го загубя, само аз и моите глупости ще сме виновни.