Здравей! Утре вкарват мама в болниза за раждане на малката ми сестричка. Много се вълнувам, Беба! Нямам търпение да те видя и разцелувам! Надявам се всичко да мине добре.
Скъпо дневниче, лист, тефтер и каквото и там да си, колкото и тъпо да звучи в момента, отново задълбавам в някакви си мои неща. Искаше ми въпреки всичко, с най-близката ми приятелка да не се бяхме изпокарвали по този начин. Сега тя да беше човекът, с когото да споделя тези мигове, изпълнени с вълнение. Дали поне малко й липсвам?! Дали понякога, дори и за секунда, се замисля за мен?! Дали се пита какво правя?! Как съм?! Когато Б. се оттегли от нас, тя въпреки всичко, след всичко си мислеше за него. А дали сега е същото и с мен?! Дали тайничко някой от тях двамата бърше по някоя и друга сълза за мен?! Или ме преживяха?! Май ме преживяха... Въпреки всичко на мен ми е тъжно. И все още по някакъв начин ми липсват. Силно се надявам това да отмине някой ден. Защото, пак ще го напиша:"Истинският приятел не би нарекъл най-близката си приятелка с онази грозна дума, независимо дали е такава или не".
Няма коментари:
Публикуване на коментар