Здравей!
Плаж, море, пътуване и последователност от необичайни събития по време на път. Необичайни, защото самият М. се учуди. Ходихме до Брацигово при бившата му. Малко на планина, насам- натам. На влизане в едно от селата, видяхме горящ камион. Интересното, обаче е, че малко преди това усетих, че има нещо нередно и сръчках М. да намали скоростта. Той го направи. Завиваме и точно на завоя, почти в средата на пътя горящ камион. Обадихме се на пожарната.
На магистралата, пък видяхме някакъв мираж на кола, докато мигнем и колата изчезна. А в дясно имаше некролог на починали хора в катастрофа, която се беше състояла съвсем наскоро.
Ето, че пристигнахме! Мирисът на море ни привлече, но бяхме твърде уморени и затова направо се настанихме в квартирата. Небето беше изпъстрено със звезди, мъждукащи в далечината. Красиво. Морско. Заспах.
Тази сутрин се събудихме гушнати. Изгряващото слънце се беше показало на хоризонта и вече нагряваше стъклата на прозореца, който за мой ужас нямаше пердета или щори. Жегата започваше. Сгуших се в него, сякаш да се предпазя от светлината. Той ме обви в топлите си прегръдки. Почувствах се адски желана.
Хубаво е човек да се чувства желан. След двудневна депресия за Боби, това , което направи М. ми вдъхна живец във вените. Защо преди и Б. не се сещаше да го направи, а за сметка на това трябваше да се караме. Още помня думите ми:"Ела, да ме гушнеш! Моля те! Искам да се сгуша в теб!" , той:"Ти си с мен само ей така, колкото да не си сама...". Благодаря... Благодаря...
Започвам да се влюбвам в нежността на М. или поне малко повече да го харесвам. Дали би могло да се получи нещо?! Историята мълчи по въпроса. Раната в душата и сърцето ми още стои. Б., наистина ли ме е преживял?! Наистина ли ме преживя толкова бързо?! Само аз ли съм глупавата, която никога не ви забравя?! Тази, на която й пука, дори и след раздялата? Защо мъжете не сте като жените... Дори понякога?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар