08.11.11

Здравей!
По последни данни трябва да сме 08.11.2011г. Изминаха няколко дълги седмици, от както ти писах за последно.
 На 28.10, както споменах последния път, разбрах, че бившият ми и най-близката ми приятелка имат връзка. След това, в следващите няколко дни, изпаднах в дълбока депресия. Наистина не можех да си побера в ума как тези хора могат да ми причинят всичко това.
 На 29.10.11, както бях на гости у приятелката ми, написах едно дълго излияние на празни, хвърчащи листове. Мислех да ги изгоря, но ги запазих, затова ще ти ги споделя тук.

Из листовете:
"The most of bad way to mess is somebody to be with him and to know that he never will be yours. Or this: to be with him is impossible!"
  Гледам те и не мога да повярвам, че това се случва! Не е възможно! Не е възможно да боли толкова много! Разбита! Мисля, че това е изречението, което най-точно определя това, което чувствам в момента. А като какво се чувствам е отделен въпрос. Червей- е малко и твърде слабо като дума, за да опише това, на което приличам в този момент. Това е безумно... това, което правя в момента. - Плача над един лист и се моля просто да не те бях срещала.
  Всеки път... Иначе нямаше всеки път, когато те видя, този нож да се разбива на хиляди, малки парчета и безброй остри хамъчета да пронизват сърцето ми. Брутално е! Боли! Боли! Адски много боли! Искам да го спра. Терасата... Или както се казваше :"кухнята- ножа- вените- край на проблемите!" Това е решението, иначе изглежда няма как. Прекалено много боли... Твърде много. Не искам да съм пречка. Глупачка. Мислех си, че ще е по-различно.
  Винаги съм искала да съм единствената и НИКОГА не съм била, а и вероятно няма и да бъда. Вече не виждам буквите от сълзи. Ала това няма значение. Никога не е имало. Моите сълзи, моята болка= на мои проблеми. И никой, никога не го е разбирал. А и едва ли някой ще го разбере! А ти ме питаше защо съм такава. От страх! От страх да не ме боли, както сега- както обикновено. Винаги всичко е едно и също. Само имената са различни.
  Имена, "лица и събития- хиляди пълни луни". Всеки път думите са едни и същи:"Обичам те! Няма да те изоставя и няма да има друга в живота ми, ти си единствена."
  И в един момент не само, че не съм обичана, ами и не съм единствената.
   Какво не ти дадох, че трябваше да получа толкова унижение от твоя страна?! Подкрепа- имаше, докато твоите проблеми станаха център на внимание (баба, дядо). В един момент задълба в тях и нямахме нищо. Само напрежение. Питаш ме защо се държах така ли? Сега отговорих ли ти на въпроса?! Отбягваш ме, аз започнах да се съмнявам, започнах да се държа лошо, ти започна да ме пренебрегваш, аз започнах да те пренебрегвам... Започнахме да се лъжем, аз изневерих, ти ми го върна. И въпреки всичко това, аз не спирах да те обичам. И не е вярно, че съм си търсила гадже в интернет, а търсех приятеля, човек, с когото да мога да споделя. Да изземе ролята ти на приятел, но на место да ме упрекне, просто да ме изслуша. Това, което правите с мен в момента е ужасно! Как ли би се почувствал ти, когато въпреки всичко обичаш един човек, а той спи с най-близкия ти приятел и ти обяснява как го правят?! Как щеше да се почувстваш, ако Р. (най-добрият ти приятел) ти беше казал в очите за твоята бивша изгора:"Братле, тя ми прави еди какво си в леглото"? А ти, например, все още я обичаш? Брутално е! Не знам дали го осъзнаваш.
   Да, определено се чувствам тъпо. Лазя по земята и се гърча, а ти взимаш кол и дупчиш гръбнака ми. Но ... не ме убиваш, а ме нараняваш.
  Вчера седях на терасата ти и гледах гледката. Вятърът разрошваше косите ми, сякаш всичко беше както преди. И за миг затворих очи - видях те в съзнанието си. Идваш при мен и ме прегръщаш, казваш ми:"Какво правиш, мишле!" Съвсем реално и ясно чух тембърът на гласът ти. Мек и спокоен. Идва ми да ревна с глас...
Дори в момента, в който пиша всичко това. Ала няма да го направя, защото ще ме чуете. Защото ще изглеждам още по-слаба и зависима.
   Иде ми да се гръмна! Сякаш това ще ме довърши. Чувствам странна болка в гърдите ми, искам да крещя. Чувствам, че няма да издържа. Дали ще полудея?! Не искам да ме боли!
    Каква съм глупачка, само! Седя над глупавия лист, държа химикалката и плача.
    Пет години съм се борила, за да го спечеля... Две години, за да бъде до мен и да ме обича. Накрая всичко се оказва една голяма лъжа! Всичко!
   Писна ми да ме лъжат! Писна ми! Защо не може някой да ме обича истински"?! И да не ми се налага да спирам контактите ми с другите хора затова. Защо? Толкова ли не съм заслужила да чуя истината? Толкова ли?
  В съзнанието ми нахлуват различни спомени, които наместо да ме излекуват, оставят празнота в душата ми.
  Най-глупавото е, че осъзнавам следното: Човекът, който твърдеше , че ме обича направи живота ми черен, затова, че някой ме беше целунал, а съвсем спокойно притежава чувства към най-добрата ми приятелка от цитирам "много отдавна". Извратено е.
   И сега да се върна при теб, дори и да имах тази възможност, щеше да ми се трие сол на главата заради М. и затова, че някога съм позволила да бъда с него. Ето това е глупаво и нечестно.
   Говори само едно, че ти не познаваш любовта и никога не си ме обичал. С какво заслужих, че да бъда лъгана толкова много време?!"
   "I found that reason for me
   to change who I used to be.
   And reason to start over new
   and the reason is you!"

  Умът ми не побира едно- аз бях виновната, аз бях отритната с грозните думи, всички се изплюхте по мен. Защо?! Защото исках нормално поведение от теб, а не крясъци?! Защото знаех какво искам?!
  И нека махнем скандалите, в които "не съм те разбирала". Защото истината е, че не аз не те разбирах, а ти мен! Аз не случайно дадох всичките си лични писма и дневници, да ги прочетеш, за да ме опознаеш добре, за да видиш онова мило и ранимо същество, което съм. За да внимаваш с него!
   Защо ме излъга, Б.? Кажи ми с какво заслужих да ме лъжеш? Какво ти направих?
   Въртя се в леглото и не мога да заспя, не мога да си намеря място. Никой не чува тези думи, никой не вижда тези сълзи и едва ли би ме разбрал. Само аз съм си, само аз си останах. Никого си нямам, за да поплача на рамото му. Да си излея мъката. Никого... Чувствам се толкова малка."

  Иначе нищо ново не се е случило, опитвам се малко по малко да се събирам, ала трудно ми се получава.
  В работата има отново голямо напрежение заради войната между двете кантори. Имам нужда от малко почивка, поне малко подкрепа. Ала няма такава. Много ми дойде напоследък.