Дъждовен ден. Дъждът се сипе от небето, а развълнуваните, морски вълни докосват пясъка на брега. Самотни птици, ниско реещи се в небето, прелитат от време на време. Скуката е пълна. Само красотата на пейзажа, колкото и мрачен да е той и мирисът на море, напомнят за какво сме дошли. М. е необичайно или може би обичайно мълчалив, което прави скуката и изобщо отминаването на времето още по-бавно. Всичко се точи. Чувствам се уморена, отегчена. Може би заради времето, ала постоянно ми се спи. Чудя се какво да правя и накрая от чудене, стигнах до теб. Денят е четвъртък, което значи, че след два дни си тръгваме.
Снощи, например, беше по-интересно, въпреки че имаше пак един момент на негодувание у мен. Отидохме вечерта в Приморско и там бяхме решили да се пуснем на гондолата. Да, обаче не работеха. Чудесно, отидохме на плажа. Поседяхме там. М. направи няколко снимки, аз също. Е, да, повечето не ставаха за нищо и ги изтрихме, поради простата причина, че нито аз, нито той сме фотогенични. После, докато той се опита да ми направи поредната снимка, без мое знание, аз на шега посегнах към него, уж, за да взема фотоапарата и той се изпъзна от ръцете му. Резултатът беше- фотоапарат, пълен с пясък. От там той се разсърди, защото обектива не беше от евтините, а когато попадне пясък там, буквално се разваля. Но самото му настроение, ми донесе кофти спомени от случка преди време, която се случи с Б. В която лаптопът му беше у нас, аз го ползвах за известно време и изведнъж той беше забил, накрая извади син екран и после две години бях обвинявана затова, че съм го развалила. Стана ми изключително обидно от тези спомени. Искаше ми се поне веднъж в живота ми да чуя думите:"Няма нищо. Спокойно, аз ще го оправя" , че нали затова са мъжете да могат да поправят разни неща?!
Разбирам, че за М. това е скъпа вещ, но може би аз така ще реагирам, ако той ми напълни някоя моя вещ с пясък. Това за Бога е ПЯСЪК! А той, по последни спомени се чисти... Never mind- преглът и всичко е наред, както винаги е било и както винаги (сигурно) ще бъде.
Иначе днес изчетох книгата на Оскар Уайлд и ми дойде музатада пиша и тъй като М. е скръндза и прави физиономии като го помоля да ползвам за няколко минути лаптопа му, ще си пиша тук. Дойде ми нова идея за книгата ми... Ще се радвам, ако някой ден успея да я издам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар