Здравей!
Тази нощ останах в М. и сънувах някакви кошмари. Сгуших се в него, сякаш да потърся упора. Да, знам... С него съм, ала ми липсва Б. Знам, че никога няма да се върна при него. Ала си го обичам още! Да, знам, че с нищо с него не беше наред. Ала ми липсват толкова много неща у него: ласките му, нежността, целувките, мъркането, когато се тропваше на леглото до мен и просто ме гушваше. Липсва ми: погледът му, устните му, ръцете... Липсва ми и осъзнавам, че който и да се появи, сякаш никога няма да забравя Б. И всичко онова, което правеше за мен.
Свободата, която ми даваше. Романтиката. Може да не са били много неща, ала са били достатъчно мили и скъпи за мен. Не искам други мъже! Искам си него! И всичко да беше както преди. Той ми липсва... О, да, много ми липсва. Ала вече "да бъдем други вече късно е..." .
Няма коментари:
Публикуване на коментар