Проблеми с хората?!

 Винаги съм мразела закъснението за важните неща. Изнервям се при самата мисъл, че това е "важно" и аз трябва да съм в определен час там- ужасно е. Ето например снощи. Бяхме на купон с колегите и заради красивия, градски транспорт, закъсняхме четиридесет минути.
  Приятелят ми крещя по телефона, че не съм си преценила времето. А ние, просто седяхме и чакахме да мине нещо през спирката. И какъв е изводът- не ходете в Студентски град след 20:00 часа, защото няма редовен транспорт.
  Сигурно е адски изнервящо да чакаш абсолютно сам- на спирката и да го няма човекът. Аз съм чакала. Ужасно е!
  Исках да ви споделя нещо друго от вчера, което адски много ме подразни.... Но то е за...
То просто е на една друга тема...
  Как може да има такива "прекрасни" хора, които да обиждат. Които да държат тон и да се "правят" на по-велики от останалите. Не би ли следвало, когато кандидатстваш за работа, освен да си запознат с условията, да уважаваш колегите си? Как може обучаващия човек да ти каже: "Имаме задължително почистване на магазина" и ти, след като добре осъзнаваш, че ти е първи ден и си в изпитателен срок да кажеш:"Аз няма да въртя парцалът, вие жените за к'во сте?". Да имаш наглостта да го кажеш, при условие, че знаеш много добре, че от теб зависи до кога ще работят всички. Наглост! Толкова са ми неприятни подобен тип хора, че бих ги накарала да мият кенефа след това. Щом кандидатсваш за работа, би следвало да търпиш и да си вършиш трудовите задължения, а не да се делиш. Делиш се?! Режа ти 70 лв от бонусът и заплатата. Ти не си вършиш цялата работа, следователно защо да ти плащам всички пари. Ще ги дам на всички онези, които си вършат цялата работа и твоята дори. 
  Е, хора, извинявам се предварително за това, което пиша, но изключително неприятно ми стана. И толкова ми прикипяха някои неща, че бях готова да скоча, да намеря казалият това и да му навра главата в кенефа.