Шляпнах го с портмонето през муцуната! Защо? Защото ме ядоса.
Аз съм от онези рядко гневливи хора, но когато някой ме изнерви до краен предел - просто изключвам. Б. ми се обади и говорехме по телефона и М., след като разбра каза:"Много е трудно, когато обичаш. Ти си търсиш вратичка да се върнеш. Ревнуваш, че той си има приятелка." и някакви такива неща.
Ядосах се. Опитах се да му обясна защо говоря с Б., той продължи да клони натам за моите чувства и какво било, аз се ядосах на това, че дори не иска да ме изслуша и хвърлих портмонето, което до преди секунда беше в ръцете ми. Не исках да го оцеля, честно, а просто да спре да дудне. Беше като някоя стара баба. Ти това. Ти онова. Мразя някой да ми натяква.
Чудесно! После, след като напазарувахме и се върнахме, съм заспала. Сънувах ужасен кошмар и подскочих ритайки. Той се стресна от шума и също подскочи. На мен ми стана смешно и се гушнах в него като започнах да му разказвам от какво съм се уплашила. А той ми каза:
- Ти нарочно го направи, нали?
Аз:
- Не! Как така нарочно? Нали ти обяснявам- сънувах кошмар и се уплаших.
След тези думи, той отговори:
- Не е хубаво така да ме стряскаш! - беше забележка, сякаш му бях казала :"Да, нарочно го направих!"
Гушнах се в него. А той имаше ужасно поведение. Държа се грубо с мен, а след това ме поглежда и по-скоро с някакъв тон в гласа, от колкото с нежност ми казва:
- Хайде да се... (разбирайте намека).
Шокираха ме тези негови думи! Не от желанието за полово снушение, а по-скоро от това, че го казва, след като до преди секунди ме е обвинявал, че съм го стряскала нарочно. И след сърденето преди това. Почувствах се като момиче излязло на улицата, за да си търси евентуален спонсор. Много неловко чувство! На никого не го пожелавам. Понякога виждам в поведението на М. много от моите черти. И то в много отношения. Вероятно и аз съм имала подобно отношение към Б., след като това нещо ми се връща.
М. просто не е свикнал да обича. Съвсем по друг начин трябваше да реагира. Аз се плаша, той се плаши и като мъж можеше просто да ме гушне и да каже:
- Просто кошмар! Спокойно.
Толкова ли не съм заслужила мило отношение?! Извинявай, но не разбирам "милото му държание", само когато става въпрос за единия секс. Толкова ли не заслужавам да ми покаже, че ме обича, както твърди. Просто без причина да ме гушне или целуне. Нещо!
Няма как да не се съпоставя в този случай- как Б. реагираше, когато ми имаше нещо:
- Слънце, обичам те! - казваше той.- Нали знаеш, че каквото и да става ще съм до теб?
Понякога жените имаме нужда да чуем точно това, колкото и да не е така. Излъжете ни. Кажете ни нещо мило. Бъдете до нас в нашите тежки моменти. Да, ние сме емоционални, но просто сме такива- жени. Определено подобни думи, жестове, винаги са ме карали да се чувствам уникално. Или най-малкото- обичана. Не мога да искам насила от един човек да ги чувам. Или чувстваш нещо- или- не. "Насила хубост не става!"
И М., аз не мога вече да се върна при Б. , ако не си го разбрал! It's too late!
Няма коментари:
Публикуване на коментар