16.07.2013 година ВАЖНО!

  Скъпи приятели,
Ако много от вас някога са се съмнявали в моята лоялност като приятел. Ако някой от вас, случайно се е усъмнил дори за миг, че бих могла да помогна с каквото и да било, то нека прочетат тази история. Тъй като виждам, че сайта, който изработихме заедно с един приятел е свален, ще се принудя да продължа да разказвам историите ми тук. Причината да звуча толкова сериозно и да озаглавя тази история с "Важно!" е, че тук ще си позволя да споделя една необратима за мен история.
  Датата беше 16.07.2013 година, както мнозина от вас знаят, преди време започнах работа в магазин за втора употреба. Не беше мечтаната ми работа, но в тази среда, аз срещнах изключително много, мои приятели. Тази история е свързана с един от тях.
  Момчето , чието име мисля да запазя в тайна (ще го нарека Р.) получи остри мускулни спазми, докато пренасяше чували от новата ни стока. Наложи се да викнем линейка. След като тя пристигна и направи необходимите прегледи, установихме, че Р. е с прещипан нерв и разстегнато сухожилие. Откараха го в Окръжна болница. Заместник- управителят, ме помоли да отида с колегата ми до болницата и да му помогна с каквото мога. Докато пътувахме в линейката, Р. ми сподели, че предната вечер е имал проблем със собственичката на апартамента, в който живее. В последствие след сериозен скандал, тя го е изгонила от апартамента и днес - 16.07.2013, той трябваше незабавно да се изнесе.
  Когато отидохме в Окръжна болница и след направените необходими изследвания, диагнозата, която му беше поставена беше: " бъбречна недостатъчност" ; "прещипан нерв" , "разстегнато сухожилие". Вероятно, за да бъда съвсем обективна, трябва да споделя факта, че когато излезна от болницата, Р. беше на няколко инжекции и искаха да го приберат в болницата. Обадихме се на въпросната собственичка на апартамента, за да я помолим да се смили над него в този момент и да го изчака да се оправи, да не го гони сега. За съжаление дамата беше в нетрезво състояние (както след това се разбра- постоянно такова) и не пожела да ни съдейства.
  Попитах Р. дали има документ удостоверяващ плащането му на наем, двустранен договор или просто някаква декларация за наемане на апартамента. Р. каза, че документът е изчезнал.
  Като бивша брокерка, реших че единствените хора, които биха могли да ни дадат тази информация и да ни предоставят съответната информация , са агенцията за недвижими имоти, с която той е наел апартамента. Взехме едно такси и отидохме до бул. Александър Стамболийски, за да намерим въпросната агенция.
                                                      *     *      *

   След дълъг спор със служителките, те ни обясниха, че няма как да ни предоставят документа за наемането на собствеността. Опитаха се да принудят собственичката на жилището да изплати необходимото парично обезщетение, което се полагаше, при условие, че тя без предизвестие прекратява договора. Разбира се документ не получихме. И това допълнително върза ръцете ни.
   Принудих се да се обадя до работата ми и да обясна цялата ситуация на една колежка като изрично поисках това да стигне до зам. - управителя. След като разбрах, че няма да има проблем, с Р. отидохме до кварирата му, за да му изнесем багажа. От лекарите имахме изрична забрана той да вдига тежко, разберете ме, в този момент нямаше кой да му помогне.
   Тогава звъннах на приятеля ми и го помолих да вземе кола и да дойде. Заедно отидохме до въпросното жилище. На вратата ни посрещна мъртво пияната собственичка, която вкара Р. в апартамента и след това затвърша вратата под носовете ни. Р. отвори вратата на апартамента и ни покани да влезем.
   Когато стигнахме до хола, видях, че на масата на въпросното жилище има маса пълна с алкохол. Там седяха двама мъже, а тя демонстративно -  с чаша в ръка, ни обясняваше как трябва да се събуем и да "излижем стаята както си е била преди". След това двамата мъже се нахвърлиха към Р. с изключително остри думи. Крещяха. Последваха и няколко заплахи. Не се сдържах и включих телефона си. Пред полицията липсваха достатъчно доказателства, за да съдействат по този въпрос. "Но ето сега..."- мислех си аз:"...ще имам достатъчно доказателства" .
   Разговорът между тях и скандалът, ще прикрепя по-късно като доказателство тук. Едва бяхме тръгнали да събираме багажът, когато телефонът ми звънна. Колежка ми се обади и ме помоли да се прибера бързо към работата, защото имало проблем. Взех изследванията на Р. , обясних на приятеля ми какво да направи още и ги оставих двамата като заръчах на Р. да не се опитва да вдига тежко.
   Когато стигнах в работата ми, най-първо отидох до зам. - управителя , за да му дам необходимите документи и за да го попитам какво се е случило. Той спокойно ми обясни, че няма проблем и ме разбирал, но част от колегите надигнали глас, затова , че ме няма на работа и той се принудил да ме повика. Разбирал тежката ситуация и ми благодари.

                                       *            *             *

  Р. остана на улицата. Въпросната собственичка на апартамента не пожела да му върне парите от депозита. Също така не пожела да подпише документ за това, че действително дължи обезщетение, защото го гони десет дни, след като той е заплатил наем за текущия месец, изпълнявал е стриктно каузите, вписани в договора.
  Обръщам се с молба за помощ към Вас, мили приятели. Дайте ни съвет как да постъпим в тази ситуация. Какво можем да направим? Благодаря.