неделя, 21 юли 2013 г.
събота, 20 юли 2013 г.
16.07.2013 година ВАЖНО!
Скъпи приятели,
Ако много от вас някога са се съмнявали в моята лоялност като приятел. Ако някой от вас, случайно се е усъмнил дори за миг, че бих могла да помогна с каквото и да било, то нека прочетат тази история. Тъй като виждам, че сайта, който изработихме заедно с един приятел е свален, ще се принудя да продължа да разказвам историите ми тук. Причината да звуча толкова сериозно и да озаглавя тази история с "Важно!" е, че тук ще си позволя да споделя една необратима за мен история.
Датата беше 16.07.2013 година, както мнозина от вас знаят, преди време започнах работа в магазин за втора употреба. Не беше мечтаната ми работа, но в тази среда, аз срещнах изключително много, мои приятели. Тази история е свързана с един от тях.
Момчето , чието име мисля да запазя в тайна (ще го нарека Р.) получи остри мускулни спазми, докато пренасяше чували от новата ни стока. Наложи се да викнем линейка. След като тя пристигна и направи необходимите прегледи, установихме, че Р. е с прещипан нерв и разстегнато сухожилие. Откараха го в Окръжна болница. Заместник- управителят, ме помоли да отида с колегата ми до болницата и да му помогна с каквото мога. Докато пътувахме в линейката, Р. ми сподели, че предната вечер е имал проблем със собственичката на апартамента, в който живее. В последствие след сериозен скандал, тя го е изгонила от апартамента и днес - 16.07.2013, той трябваше незабавно да се изнесе.
Когато отидохме в Окръжна болница и след направените необходими изследвания, диагнозата, която му беше поставена беше: " бъбречна недостатъчност" ; "прещипан нерв" , "разстегнато сухожилие". Вероятно, за да бъда съвсем обективна, трябва да споделя факта, че когато излезна от болницата, Р. беше на няколко инжекции и искаха да го приберат в болницата. Обадихме се на въпросната собственичка на апартамента, за да я помолим да се смили над него в този момент и да го изчака да се оправи, да не го гони сега. За съжаление дамата беше в нетрезво състояние (както след това се разбра- постоянно такова) и не пожела да ни съдейства.
Попитах Р. дали има документ удостоверяващ плащането му на наем, двустранен договор или просто някаква декларация за наемане на апартамента. Р. каза, че документът е изчезнал.
Като бивша брокерка, реших че единствените хора, които биха могли да ни дадат тази информация и да ни предоставят съответната информация , са агенцията за недвижими имоти, с която той е наел апартамента. Взехме едно такси и отидохме до бул. Александър Стамболийски, за да намерим въпросната агенция.
* * *
След дълъг спор със служителките, те ни обясниха, че няма как да ни предоставят документа за наемането на собствеността. Опитаха се да принудят собственичката на жилището да изплати необходимото парично обезщетение, което се полагаше, при условие, че тя без предизвестие прекратява договора. Разбира се документ не получихме. И това допълнително върза ръцете ни.
Принудих се да се обадя до работата ми и да обясна цялата ситуация на една колежка като изрично поисках това да стигне до зам. - управителя. След като разбрах, че няма да има проблем, с Р. отидохме до кварирата му, за да му изнесем багажа. От лекарите имахме изрична забрана той да вдига тежко, разберете ме, в този момент нямаше кой да му помогне.
Тогава звъннах на приятеля ми и го помолих да вземе кола и да дойде. Заедно отидохме до въпросното жилище. На вратата ни посрещна мъртво пияната собственичка, която вкара Р. в апартамента и след това затвърша вратата под носовете ни. Р. отвори вратата на апартамента и ни покани да влезем.
Когато стигнахме до хола, видях, че на масата на въпросното жилище има маса пълна с алкохол. Там седяха двама мъже, а тя демонстративно - с чаша в ръка, ни обясняваше как трябва да се събуем и да "излижем стаята както си е била преди". След това двамата мъже се нахвърлиха към Р. с изключително остри думи. Крещяха. Последваха и няколко заплахи. Не се сдържах и включих телефона си. Пред полицията липсваха достатъчно доказателства, за да съдействат по този въпрос. "Но ето сега..."- мислех си аз:"...ще имам достатъчно доказателства" .
Разговорът между тях и скандалът, ще прикрепя по-късно като доказателство тук. Едва бяхме тръгнали да събираме багажът, когато телефонът ми звънна. Колежка ми се обади и ме помоли да се прибера бързо към работата, защото имало проблем. Взех изследванията на Р. , обясних на приятеля ми какво да направи още и ги оставих двамата като заръчах на Р. да не се опитва да вдига тежко.
Когато стигнах в работата ми, най-първо отидох до зам. - управителя , за да му дам необходимите документи и за да го попитам какво се е случило. Той спокойно ми обясни, че няма проблем и ме разбирал, но част от колегите надигнали глас, затова , че ме няма на работа и той се принудил да ме повика. Разбирал тежката ситуация и ми благодари.
* * *
Р. остана на улицата. Въпросната собственичка на апартамента не пожела да му върне парите от депозита. Също така не пожела да подпише документ за това, че действително дължи обезщетение, защото го гони десет дни, след като той е заплатил наем за текущия месец, изпълнявал е стриктно каузите, вписани в договора.
Обръщам се с молба за помощ към Вас, мили приятели. Дайте ни съвет как да постъпим в тази ситуация. Какво можем да направим? Благодаря.
Ако много от вас някога са се съмнявали в моята лоялност като приятел. Ако някой от вас, случайно се е усъмнил дори за миг, че бих могла да помогна с каквото и да било, то нека прочетат тази история. Тъй като виждам, че сайта, който изработихме заедно с един приятел е свален, ще се принудя да продължа да разказвам историите ми тук. Причината да звуча толкова сериозно и да озаглавя тази история с "Важно!" е, че тук ще си позволя да споделя една необратима за мен история.
Датата беше 16.07.2013 година, както мнозина от вас знаят, преди време започнах работа в магазин за втора употреба. Не беше мечтаната ми работа, но в тази среда, аз срещнах изключително много, мои приятели. Тази история е свързана с един от тях.
Момчето , чието име мисля да запазя в тайна (ще го нарека Р.) получи остри мускулни спазми, докато пренасяше чували от новата ни стока. Наложи се да викнем линейка. След като тя пристигна и направи необходимите прегледи, установихме, че Р. е с прещипан нерв и разстегнато сухожилие. Откараха го в Окръжна болница. Заместник- управителят, ме помоли да отида с колегата ми до болницата и да му помогна с каквото мога. Докато пътувахме в линейката, Р. ми сподели, че предната вечер е имал проблем със собственичката на апартамента, в който живее. В последствие след сериозен скандал, тя го е изгонила от апартамента и днес - 16.07.2013, той трябваше незабавно да се изнесе.
Когато отидохме в Окръжна болница и след направените необходими изследвания, диагнозата, която му беше поставена беше: " бъбречна недостатъчност" ; "прещипан нерв" , "разстегнато сухожилие". Вероятно, за да бъда съвсем обективна, трябва да споделя факта, че когато излезна от болницата, Р. беше на няколко инжекции и искаха да го приберат в болницата. Обадихме се на въпросната собственичка на апартамента, за да я помолим да се смили над него в този момент и да го изчака да се оправи, да не го гони сега. За съжаление дамата беше в нетрезво състояние (както след това се разбра- постоянно такова) и не пожела да ни съдейства.
Попитах Р. дали има документ удостоверяващ плащането му на наем, двустранен договор или просто някаква декларация за наемане на апартамента. Р. каза, че документът е изчезнал.
Като бивша брокерка, реших че единствените хора, които биха могли да ни дадат тази информация и да ни предоставят съответната информация , са агенцията за недвижими имоти, с която той е наел апартамента. Взехме едно такси и отидохме до бул. Александър Стамболийски, за да намерим въпросната агенция.
* * *
След дълъг спор със служителките, те ни обясниха, че няма как да ни предоставят документа за наемането на собствеността. Опитаха се да принудят собственичката на жилището да изплати необходимото парично обезщетение, което се полагаше, при условие, че тя без предизвестие прекратява договора. Разбира се документ не получихме. И това допълнително върза ръцете ни.
Принудих се да се обадя до работата ми и да обясна цялата ситуация на една колежка като изрично поисках това да стигне до зам. - управителя. След като разбрах, че няма да има проблем, с Р. отидохме до кварирата му, за да му изнесем багажа. От лекарите имахме изрична забрана той да вдига тежко, разберете ме, в този момент нямаше кой да му помогне.
Тогава звъннах на приятеля ми и го помолих да вземе кола и да дойде. Заедно отидохме до въпросното жилище. На вратата ни посрещна мъртво пияната собственичка, която вкара Р. в апартамента и след това затвърша вратата под носовете ни. Р. отвори вратата на апартамента и ни покани да влезем.
Когато стигнахме до хола, видях, че на масата на въпросното жилище има маса пълна с алкохол. Там седяха двама мъже, а тя демонстративно - с чаша в ръка, ни обясняваше как трябва да се събуем и да "излижем стаята както си е била преди". След това двамата мъже се нахвърлиха към Р. с изключително остри думи. Крещяха. Последваха и няколко заплахи. Не се сдържах и включих телефона си. Пред полицията липсваха достатъчно доказателства, за да съдействат по този въпрос. "Но ето сега..."- мислех си аз:"...ще имам достатъчно доказателства" .
Разговорът между тях и скандалът, ще прикрепя по-късно като доказателство тук. Едва бяхме тръгнали да събираме багажът, когато телефонът ми звънна. Колежка ми се обади и ме помоли да се прибера бързо към работата, защото имало проблем. Взех изследванията на Р. , обясних на приятеля ми какво да направи още и ги оставих двамата като заръчах на Р. да не се опитва да вдига тежко.
Когато стигнах в работата ми, най-първо отидох до зам. - управителя , за да му дам необходимите документи и за да го попитам какво се е случило. Той спокойно ми обясни, че няма проблем и ме разбирал, но част от колегите надигнали глас, затова , че ме няма на работа и той се принудил да ме повика. Разбирал тежката ситуация и ми благодари.
* * *
Р. остана на улицата. Въпросната собственичка на апартамента не пожела да му върне парите от депозита. Също така не пожела да подпише документ за това, че действително дължи обезщетение, защото го гони десет дни, след като той е заплатил наем за текущия месец, изпълнявал е стриктно каузите, вписани в договора.
Обръщам се с молба за помощ към Вас, мили приятели. Дайте ни съвет как да постъпим в тази ситуация. Какво можем да направим? Благодаря.
неделя, 14 юли 2013 г.
Малко свободно време
Здравейте! След пет дневна работна седмица, най-накрая да се добера за малко повече време на някой (макар и не мой) компютър. Хубавото е, че имах интересни преживявания тези дни. Особено вчера.
Винаги съм си мислила, че американците са абсолютно тъпи създания, които не слагат номер 13 в самолетите, не създават 13-ти етаж и всичко свързано с това "злокобно" число бива отритнато. Искам да кажа, че просто не вярвах в т. нар. Суеверия. Уви! Явно до един момент.
В крайна сметка суеверна или не, именно на датата или по-скоро на числото 13, което присъства в месеца, съм забелязала най-ужасните си случки. Ще дам няколко примери по-долу, а вие сами преценете.
Винаги съм си мислила, че американците са абсолютно тъпи създания, които не слагат номер 13 в самолетите, не създават 13-ти етаж и всичко свързано с това "злокобно" число бива отритнато. Искам да кажа, че просто не вярвах в т. нар. Суеверия. Уви! Явно до един момент.
В крайна сметка суеверна или не, именно на датата или по-скоро на числото 13, което присъства в месеца, съм забелязала най-ужасните си случки. Ще дам няколко примери по-долу, а вие сами преценете.
- На 13.02.2011 година започнах работа на място, което първоначално изключително много харесвах, но в последствие имах изключително много проблеми там. От неразбрана колежка до проблеми в работата.
- На петък 13 отидох на фризьор преди няколко години и фризьорката ми направи такава крива прическа, че после нямах друг избор освен да се подстрижа късо. Никога не ходете при фризьорки в София, които взимат 5лв за подстригване на дълга коса.
- 13.07.2013 качихме се шест човека в колата на един приятел. Той изпревари неправилно и ни спря полиция. Колегата се оказа без документи в колата. Освен това беше изпил и една бира. По всички точки изгърмя. Накрая правихме чудеса от храброст като обяснявахме на полицаите, че едното от момичетата в колата трябва да отиде на лекар, защото е паднала и едната й рана гнои. Не беше лъжа. Е, до някъде. Колежката падна от колело преди една седмица, но въпреки това едната й рана е била с гной. Накрая нямаше измъкване и звъннахме на бащата на едното от момичетата, който е техен колега и те ни пуснаха. Но красивата история не приключва до тук... Докато се прибирахме, пред нас имаше друга патрулка. А вечерта едната съседка на колежката ми беше решила да се заяжда и викна полиция като беше казала, че музиката е силна. Когато служителите на реда установиха, че не само, че музиката не е силна, ами то няма музика, защото играем карти, просто се разминахме окончателно.
Е, кажете ми сега как да не вярвам в проклетото число 13? Най-сладкото нещо е, че нямаме 13-ти месец, представяте ли си да се събудим някоя сутрин и да осъзнаем, че е 13.13.1313 , мисля че това ще е най-каръшкия ден. Даже по-каръшки от 09.09.1999 О.о
Поздрави!
четвъртък, 11 юли 2013 г.
Проблеми с хората?!
Винаги съм мразела закъснението за важните неща. Изнервям се при самата мисъл, че това е "важно" и аз трябва да съм в определен час там- ужасно е. Ето например снощи. Бяхме на купон с колегите и заради красивия, градски транспорт, закъсняхме четиридесет минути.
Приятелят ми крещя по телефона, че не съм си преценила времето. А ние, просто седяхме и чакахме да мине нещо през спирката. И какъв е изводът- не ходете в Студентски град след 20:00 часа, защото няма редовен транспорт.
Сигурно е адски изнервящо да чакаш абсолютно сам- на спирката и да го няма човекът. Аз съм чакала. Ужасно е!
Исках да ви споделя нещо друго от вчера, което адски много ме подразни.... Но то е за...
То просто е на една друга тема...
Как може да има такива "прекрасни" хора, които да обиждат. Които да държат тон и да се "правят" на по-велики от останалите. Не би ли следвало, когато кандидатстваш за работа, освен да си запознат с условията, да уважаваш колегите си? Как може обучаващия човек да ти каже: "Имаме задължително почистване на магазина" и ти, след като добре осъзнаваш, че ти е първи ден и си в изпитателен срок да кажеш:"Аз няма да въртя парцалът, вие жените за к'во сте?". Да имаш наглостта да го кажеш, при условие, че знаеш много добре, че от теб зависи до кога ще работят всички. Наглост! Толкова са ми неприятни подобен тип хора, че бих ги накарала да мият кенефа след това. Щом кандидатсваш за работа, би следвало да търпиш и да си вършиш трудовите задължения, а не да се делиш. Делиш се?! Режа ти 70 лв от бонусът и заплатата. Ти не си вършиш цялата работа, следователно защо да ти плащам всички пари. Ще ги дам на всички онези, които си вършат цялата работа и твоята дори.
Е, хора, извинявам се предварително за това, което пиша, но изключително неприятно ми стана. И толкова ми прикипяха някои неща, че бях готова да скоча, да намеря казалият това и да му навра главата в кенефа.
Приятелят ми крещя по телефона, че не съм си преценила времето. А ние, просто седяхме и чакахме да мине нещо през спирката. И какъв е изводът- не ходете в Студентски град след 20:00 часа, защото няма редовен транспорт.
Сигурно е адски изнервящо да чакаш абсолютно сам- на спирката и да го няма човекът. Аз съм чакала. Ужасно е!
Исках да ви споделя нещо друго от вчера, което адски много ме подразни.... Но то е за...
То просто е на една друга тема...
Как може да има такива "прекрасни" хора, които да обиждат. Които да държат тон и да се "правят" на по-велики от останалите. Не би ли следвало, когато кандидатстваш за работа, освен да си запознат с условията, да уважаваш колегите си? Как може обучаващия човек да ти каже: "Имаме задължително почистване на магазина" и ти, след като добре осъзнаваш, че ти е първи ден и си в изпитателен срок да кажеш:"Аз няма да въртя парцалът, вие жените за к'во сте?". Да имаш наглостта да го кажеш, при условие, че знаеш много добре, че от теб зависи до кога ще работят всички. Наглост! Толкова са ми неприятни подобен тип хора, че бих ги накарала да мият кенефа след това. Щом кандидатсваш за работа, би следвало да търпиш и да си вършиш трудовите задължения, а не да се делиш. Делиш се?! Режа ти 70 лв от бонусът и заплатата. Ти не си вършиш цялата работа, следователно защо да ти плащам всички пари. Ще ги дам на всички онези, които си вършат цялата работа и твоята дори.
Е, хора, извинявам се предварително за това, което пиша, но изключително неприятно ми стана. И толкова ми прикипяха някои неща, че бях готова да скоча, да намеря казалият това и да му навра главата в кенефа.
вторник, 9 юли 2013 г.
Не е тайна...
Кой е по-добрия вариант? Да се разделиш с някой, когото безумно обичаш и да се върнеш при него, когато осъзнаеш грешката си ИЛИ да се разделиш с него и повече да не се връщаш?
Какво мислите- може ли след раздялата да се върне любовта или сте на мнение, че тогава нещо се чупи и това е краят - няма връщане назад.
Вие имали ли сте такива случаи? Връщали ли сте се? А каква би била причината да не го направите?
Какво мислите- може ли след раздялата да се върне любовта или сте на мнение, че тогава нещо се чупи и това е краят - няма връщане назад.
Вие имали ли сте такива случаи? Връщали ли сте се? А каква би била причината да не го направите?
понеделник, 8 юли 2013 г.
Нова тема - размисли и страсти
Имам малък проблем и мисля че ми трябва вашия съвет. Накратко ще споделя историята, която ме вълнува. Както всички знаете имам чудесен човек до себе си в момента, на който адски много държа. Въпросът е, че изглежда нещата между нас започват да куцат. Сякаш му омръзнах. Няма да се учудя, ако това е станало. Въпросът е, че не знам дали не е просто моя измишльотина, която да спъва нещата ни. Нали знаете- жените твърде много мислим, че не сме достойни за човека до нас.
Денят и случката беше съвсем наскоро, ако някой го интересува- за протокола 07.07.13. Той дойде да ме вземе от работа. Много мило, наистина! Отдавна не го беше правил. Имам ритуал с моите колеги , след работа да оставаме за по една бира време. Това не е от значение.
Просто смятам, че цялата ситуация е дело на глупаво мъжко его. А ето я и нея:
Докато обсъждахме забавите в работата с колегите ми, той беше седнал до мен. Понечих се да го гушна и без да искам (тъй като забравих) бутнах очилата, които бяха на главата му. Започнах да се смея на своята невнимателна и очевидно- адски глупава постъпка. И се сгуших в него. Целунах го по бузата. В този момент той каза:
- Няма ли да ги вдигнеш?
Аз се усмихнах и му отвърнах:
- Ще, но искам една целувка.
- Пушила си. - намръщи се той. - Вдигни очилата и ще я получиш.
- Добре, но първо целувка, не е задължително да е по устните, щом не ти е приятно. - отговорих аз и пак се усмихнах, подавайки бузата си към него.
Той каза сухо и настоятелно:
- Вдигни ги!
- Първо целучка. - оплезих се аз.
- Вдигни ги и ще ти дам целувка. - каза той.
- Аз как да знам, че ще си изпълниш обещанието, след като сега не искаш да ме целунеш, какво остава за после. Целувка и ще ги вдигна.
Истината е, че още като ги бутнах, мислех да ги вдигна от земята, но реших на шега да си изпрося целувка.
- Ти ги бутна и е редно ти да ги вдигнеш. - продължаваше да настоява той. - Накрая ще си ги вдигна сам и няма да те целуна повече. Ще ти се разсърдя и ще си тръгна.
- Заплашваш ме заради едни очила?- опулих се аз.
- Просто ги вдигни!
- Не изпълнявам заповеди. - казах аз намръщена. - Но щом толкова искаш да си ходиш от мен, имаш пълната свобода да го направиш.
- Вдигни ги, защото ще си тръгна!
Изпуфтях ядосано. Наведох се и ги взех. Обърнах се на другата страна и започнах да го игнорирам, докато ми мине.
- Дай ми една цигара!- отново заповедната форма беше в сила. Не обърнах внимание, чух го много добре. Той пуши само и единствено, когато е изключително изнервен. Направих се на ударена.
- Дай ми една цигара! - каза той отново. Аз продължих да се правя, че не го чувам. Той потрети: - Може ли една цигара? - в отговор му подадох кутията и продължих да си говоря с колегите ми.
В главата ми се въртеше условието :"Веднага ги вдигни (...) иначе ще си тръгна." Как би ви прозвучало това? На мен ми прозвуча като:"Веднага направи това или ще те зарежа."
"Ако ще ме зарязва за подобна глупост- прав му път крива му пътека."- мислех си.
В колата на тръгване той ме целуна, но аз не му отвърнах. Той ме целуна пак. Аз продължих да не му отвръщам. Нека да видим какво ми беше.
Слезнахме в метрото и седнахме на пейките в чакалнята. По някаква причина стана въпрос за един колега, който се шегува с мен, че бил влюбен в мен. Той си е такъв, шегува се с всяко момиче или по-скоро с всичко женско, което има дупка. Не го приемам навътре, а като шега. Приятелят ми знае за това и репликата му беше:
- Абе скоро и двамата ще ядете бой!
- Защо пък аз да ям бой. - запитай учудено аз.
- Много добре знаеш защо. - каза и ме погледна остро в очите, с лека надсмешка. Поглед тип:"Аз не съм вчерашен и доматите с колците не го ям. Много добре знам. "
Ако имаше нещо вероятно бих се притеснила от този поглед и бих навела глава, но аз се подразних. Гледам странно. Казах си:"Ти си луд!" и извъртях очи в отговор.
Качихме се в метрото. Застанахме прави, докато дойде станцията, на която трябва да слезна. В мое дясно, седяха две двойки. Загледах се в тях. Езикът на тялото им говореше колко много се обичат. Държаха ръцете си. Краката им бяха насочени един към друг. Погледите им бяха щастливи.
При едната двойка момчето беше положил ръка на рамото на момичето. С другата ту я държеше за ръка, ту я поставяше върху коляното й. Другата двойка се бяха прегърнали и тихичко се кикотеха за нещо. Изглеждаха наистина щастливи.
В този момент сравних нас. Ние седяхме един срещу друг, но гледахме в различни посоки. Мълчаливи. Не обелващи нито една думичка. Дори не личеше, че сме двойка. Толкова студенина лъхаше от нас.
Очите ми се насълзиха, обърнах се към него, тъй като вече наближаваше моята станция и му казах:"Не ме изпращай до нас." Целунах го по бузата. Вратите се отвориха и аз слезнах. Докато ровех да потърся ключовете си, тъй като минавам по доста тъмни улици, чух стъпки зад мен. Обърнах се. Той беше. Изчаках го. Той ме прегърна с едната си ръка и започнахме да вървим. Попита:
- Какъв е проблемът сега?
Отговорих сухо:
- Никакъв. - излъгах. Проблемът беше именно това, което се случи. Именно констатацията ми, че ние не изглеждаме и не се държим като хора, които се обичаме. А като хора, които просто сме свикнали един с друг.
Той ме познава. Затова добави:
- Не лъжи, знам че има някакъв проблем, просто сподели.
Въздъхнах. Започнах с поведението му относно случая с очилата. Той започна да спори, че било редно да ги вдигна, след като аз съм ги бутнала.
- В това няма съмнение. - казах аз- Въпросът е там, че тонът ти не беше много правилен.
Той започна да обяснява как сега ще го изкарам него виновен. Започна да се ядосва и да повишава тон. Тогава не издържах. Спрях за миг и казах следното:
- Ето затова ти казвам да не ме изпращаш! Казах ти, че ще започнем да се караме! Затова не исках да ме изпращаш! Дори не се опитваш да разбереш какво имам предвид, върви си, няма смисъл да се караме.
Той ме погледна странно:
- Това ли искаш - да си тръгна.
- Да, това искам. Имаш десет минути до последното метро, върви си. Не ме изпращай.
Той се фрънца подобно на ощипана мадама и забърза в тъмното. Аз продължих да ходя към вкъщи. "Това край ли беше" - мислех си аз. "Край ли беше".
Не можех да заплача. Нещо просто се загнезди в сърцето ми. Какво да правя?
Денят и случката беше съвсем наскоро, ако някой го интересува- за протокола 07.07.13. Той дойде да ме вземе от работа. Много мило, наистина! Отдавна не го беше правил. Имам ритуал с моите колеги , след работа да оставаме за по една бира време. Това не е от значение.
Просто смятам, че цялата ситуация е дело на глупаво мъжко его. А ето я и нея:
Докато обсъждахме забавите в работата с колегите ми, той беше седнал до мен. Понечих се да го гушна и без да искам (тъй като забравих) бутнах очилата, които бяха на главата му. Започнах да се смея на своята невнимателна и очевидно- адски глупава постъпка. И се сгуших в него. Целунах го по бузата. В този момент той каза:
- Няма ли да ги вдигнеш?
Аз се усмихнах и му отвърнах:
- Ще, но искам една целувка.
- Пушила си. - намръщи се той. - Вдигни очилата и ще я получиш.
- Добре, но първо целувка, не е задължително да е по устните, щом не ти е приятно. - отговорих аз и пак се усмихнах, подавайки бузата си към него.
Той каза сухо и настоятелно:
- Вдигни ги!
- Първо целучка. - оплезих се аз.
- Вдигни ги и ще ти дам целувка. - каза той.
- Аз как да знам, че ще си изпълниш обещанието, след като сега не искаш да ме целунеш, какво остава за после. Целувка и ще ги вдигна.
Истината е, че още като ги бутнах, мислех да ги вдигна от земята, но реших на шега да си изпрося целувка.
- Ти ги бутна и е редно ти да ги вдигнеш. - продължаваше да настоява той. - Накрая ще си ги вдигна сам и няма да те целуна повече. Ще ти се разсърдя и ще си тръгна.
- Заплашваш ме заради едни очила?- опулих се аз.
- Просто ги вдигни!
- Не изпълнявам заповеди. - казах аз намръщена. - Но щом толкова искаш да си ходиш от мен, имаш пълната свобода да го направиш.
- Вдигни ги, защото ще си тръгна!
Изпуфтях ядосано. Наведох се и ги взех. Обърнах се на другата страна и започнах да го игнорирам, докато ми мине.
- Дай ми една цигара!- отново заповедната форма беше в сила. Не обърнах внимание, чух го много добре. Той пуши само и единствено, когато е изключително изнервен. Направих се на ударена.
- Дай ми една цигара! - каза той отново. Аз продължих да се правя, че не го чувам. Той потрети: - Може ли една цигара? - в отговор му подадох кутията и продължих да си говоря с колегите ми.
В главата ми се въртеше условието :"Веднага ги вдигни (...) иначе ще си тръгна." Как би ви прозвучало това? На мен ми прозвуча като:"Веднага направи това или ще те зарежа."
"Ако ще ме зарязва за подобна глупост- прав му път крива му пътека."- мислех си.
В колата на тръгване той ме целуна, но аз не му отвърнах. Той ме целуна пак. Аз продължих да не му отвръщам. Нека да видим какво ми беше.
Слезнахме в метрото и седнахме на пейките в чакалнята. По някаква причина стана въпрос за един колега, който се шегува с мен, че бил влюбен в мен. Той си е такъв, шегува се с всяко момиче или по-скоро с всичко женско, което има дупка. Не го приемам навътре, а като шега. Приятелят ми знае за това и репликата му беше:
- Абе скоро и двамата ще ядете бой!
- Защо пък аз да ям бой. - запитай учудено аз.
- Много добре знаеш защо. - каза и ме погледна остро в очите, с лека надсмешка. Поглед тип:"Аз не съм вчерашен и доматите с колците не го ям. Много добре знам. "
Ако имаше нещо вероятно бих се притеснила от този поглед и бих навела глава, но аз се подразних. Гледам странно. Казах си:"Ти си луд!" и извъртях очи в отговор.
Качихме се в метрото. Застанахме прави, докато дойде станцията, на която трябва да слезна. В мое дясно, седяха две двойки. Загледах се в тях. Езикът на тялото им говореше колко много се обичат. Държаха ръцете си. Краката им бяха насочени един към друг. Погледите им бяха щастливи.
При едната двойка момчето беше положил ръка на рамото на момичето. С другата ту я държеше за ръка, ту я поставяше върху коляното й. Другата двойка се бяха прегърнали и тихичко се кикотеха за нещо. Изглеждаха наистина щастливи.
В този момент сравних нас. Ние седяхме един срещу друг, но гледахме в различни посоки. Мълчаливи. Не обелващи нито една думичка. Дори не личеше, че сме двойка. Толкова студенина лъхаше от нас.
Очите ми се насълзиха, обърнах се към него, тъй като вече наближаваше моята станция и му казах:"Не ме изпращай до нас." Целунах го по бузата. Вратите се отвориха и аз слезнах. Докато ровех да потърся ключовете си, тъй като минавам по доста тъмни улици, чух стъпки зад мен. Обърнах се. Той беше. Изчаках го. Той ме прегърна с едната си ръка и започнахме да вървим. Попита:
- Какъв е проблемът сега?
Отговорих сухо:
- Никакъв. - излъгах. Проблемът беше именно това, което се случи. Именно констатацията ми, че ние не изглеждаме и не се държим като хора, които се обичаме. А като хора, които просто сме свикнали един с друг.
Той ме познава. Затова добави:
- Не лъжи, знам че има някакъв проблем, просто сподели.
Въздъхнах. Започнах с поведението му относно случая с очилата. Той започна да спори, че било редно да ги вдигна, след като аз съм ги бутнала.
- В това няма съмнение. - казах аз- Въпросът е там, че тонът ти не беше много правилен.
Той започна да обяснява как сега ще го изкарам него виновен. Започна да се ядосва и да повишава тон. Тогава не издържах. Спрях за миг и казах следното:
- Ето затова ти казвам да не ме изпращаш! Казах ти, че ще започнем да се караме! Затова не исках да ме изпращаш! Дори не се опитваш да разбереш какво имам предвид, върви си, няма смисъл да се караме.
Той ме погледна странно:
- Това ли искаш - да си тръгна.
- Да, това искам. Имаш десет минути до последното метро, върви си. Не ме изпращай.
Той се фрънца подобно на ощипана мадама и забърза в тъмното. Аз продължих да ходя към вкъщи. "Това край ли беше" - мислех си аз. "Край ли беше".
Не можех да заплача. Нещо просто се загнезди в сърцето ми. Какво да правя?
събота, 6 юли 2013 г.
Историята на моето разбито сърце 2
Здравей! 03.05.12
Отново не съм ти писала от отдавна. Напоследък все си дълбая в някакви мои си теми. В някакви си мои размисли и страсти, както се казва.
Мъчно ми е. Ще ме попиташ защо... Всъщност няма да ме попиташ, просто, защото си обикновен тефтер. Няколко хартии събрани прилежно зад дебела, кафява корица. И все пак бих искала да ме попиташ какво ми е.
Както малко по-горе споменах - мъчно ми е. Мъчно ми е, защото не се чувствам обичана и разбрана, най-вече.
Няма на кого да споделя, защото ще ми се направи коментар, че виждаш ли много лична информация споделям с хората. Ала той няма да се опита да разбере, че именно това са моите чувства.
Не се чувствам обичана! Може би понякога имам нужда да се почувствам, а хората около мен все си мислят, че всичко в душата ми и сърцето ми е наред. Вероятно така изглеждам. Ала не! Не е! Жалко! Искам понякога да ме прегърне, когато съм уморена от живота. А в момента се чувствам именно така- уморена. Сякаш около мен всички по един или друг начин успяха да намерят собственото си щастие. А мен сякаш все не ми достига нещо, за да го намеря. И именно в тези моменти, искам да бъда, да се почувствам поне малко обичана.
Говоря ти именно за онова чувство, което те прави да изглеждаш и да се чувстваш значим за някого. Винаги са ме правили щастлива думички от сорта на:"Не мога без теб"; "Ти си ми всичко", такива клишета. Ала сега, сега имам нужда да ги чуя от един определен човек... А той е решил да се вглежда в грешките ми. Сякаш с лупа.
___________________________________________________________
26.05.12
Ден от седмицата- събота. Във вторник се събудих в 03:00 от земетресение. После имаше труд в 04:30 и 5:15. Останалите се усещаха леко още два дни. Не мога да кажа, че не се изплаших. На следващата вечер, дори бях сама у нас, защото Е. замина за родния си град. Не спах цяла нощ от страх.
В четвъртък отидох при него. През нощта в 04:10 усетих отново трус. Мисля да пия нещо против уплах. В четвъртък срещу петък, Е. излезе някъде. Малко по-късно разбрах, че се занимава с не много хубави неща. Мисията му е да пази едни неща през нощта. Обещах да мълча за това, което знаех.
Знаеш ли, напоследък съм много тъжна. Може би, защото единствения човек, който имам е той. И не искам да го загубя. След всеки следващ ден имам чувството, че го губя все повече и повече.
_________________________________________________________
27.05.12
В момента пътуваме с един негов приятел. Прибираме се в София. От днес нататък ще се опитам да живея истински.
________________________________________________________
31.05.12
Пак сме без ток. С Е. се скарахме адски много и май всичко клони към раздяла.
Разправя, че не ми пукало. Ако не ми пукаше щях ли да се държа за него? Щях ли да седя
четири месеца под наем, който не мога да си позволя.
Утре щял да заминава за родния си град. Така е всеки път, когато се иска нещо сериозно от него. Винаги заминава. Или си гледа себе си. Никога няма и не дава шанс на това НАС. Няма НАС! Има само той и аз. Никога сякаш не е имало Ние!
Съжалявам! Пак само аз излиза, че съм глупачката, която обича! Стига ми толкова наистина! Писна ми! Щом той ще си ходи, тогава и аз ще отида някъде. Да се оправя! Видях, че не ме иска. Не! Не съм аз човекът, на когото не му пука...
Ужасно разстроена съм в момента. Дори сега, когато трябва да поговорим той ме оставя на произвола. Дори сега не му дреме. Инати се:
- Няма да сме при баща ти!
"Правилно!" - мисля си аз- "Ще седим без ток и вода, отопление..."
Няма да е с мен, защото , ако вече се замислям за някакво бъдеще и прочее, очевидно само аз си го мисля. Не искам за пореден път да съм глупачката. Не искам за пореден път да ме боли. Да си ходи! Ще се справя! Дори да боли, ще се справя...
__________________________________________________
03.06.2012 г.
Сдобрихме се. Напоследък все за глупости се караме. Безпаричието изнервя и двама ни.
- Когато се видим ще довършим започнатото. - каза той, докато обуваше обувките си.
- Обещаваш ли? - попитах аз.
- Да! Обичам те!
Това каза преди да замине. Днес заминавам при баща ми, ще седя една седмица там. Не съм го виждала от толкова време. Наистина започна да ми липсва.
Няколко часа по-късно:
Видяхме се с приятелите ми. Пихме, играхме на покер. Вечерта останах да нощувам в един приятел, тъй като в стаята ми имаше мебели по леглото, които сама нямаше как да вдигна. Добър приятел ми е. Имах чувството, че не гледа на мен като на такъв, но аз приемам приятелите си за приятели и нищо повече. А и нали с Е. всичко е наред.
_____________________________________________________
04.06.12
Най-добрата ми приятелка преди време казваше:"Някои неща не бива да бъдат казвани!". Мисля че от днес нататък ще я подкрепям в това нейно мнение. Днес с Е. се скарахме, отново. Накрая се напихме с приятели, за да ми мине малко. Не искам да се караме. Имам нужда от почивка, напоследък взаимно се натоварваме.
Здрасти! Пак аз. Е. ми е изключително сърдит. Когато си говорихме по телефона каза:
- Не може да продължаваме така. Винаги си ми казвала, че е по-добре да те зарежат. Ми ... край!
- Добре! - отвърнах аз, без изобщо да осъзнавам, че той всъщност не се шегува.
_____________________________________________________
05.06.12
Съсипах се от плач цял ден. Плача в работата ми, плача от сутринта. Този път пих доста повече от вчера. Трудно се преглъща.
____________________________________________________
06.06.12
Едно приятелче остана у нас. Днес си изнесох багажа от Е. Бях много зле след това, та затова приятелчето остана у нас, не можел да ме гледа как страдам. Той пък се разделил с мацката си. Това е- ще основем клуб "Разбити сърца" и поне да си страдаме взаимно.
____________________________________________________
10.06.12
С Е. си говорихме по телефона. Уж пак сме щели да бъдем заедно. Дали?
___________________________________________________
16.06.12
Седя си в момента у нас. Вчера пак пихме с приятели. Снощи Е. ми каза, че щял да замине извън България, ако тук не му се получат нещата с работата.
Не искам да заминава! Освен това искам да го видя! Лиспва ми!
Зарибих се по няколко песни на Dub FX.
__________________________________________________
17.06.12
Не мога да разбера дали Висшата сила ме изостави тази година или какво?! Какво се случва. Е. ми се обади преди малко, за да ми каже, че твърдо е решил да заминава в чужбина. Не искам да заминава!
________________________________________________
27.06.12
Продължавам да съм в кофти период. На 21.06.12 г. се запознах с едни момчета в един бар. Единия се лепна за мен и до този момент не е спрял да ми звъни да се видим.
На 26.06.12 се видяхме с Е. Поговорихме си. Дадох му един лист с неща, които просто исках да му ги кажа. Прати ми SMS :"Много е хубаво това писмо , да, разчувствах се, но все пак съм объркан."
Днес изпаднах отново в някаква депресия. Звънях му и го попитах дали иска съквартирант. Отговори ми, че не знаел какво щяло да се случи с него. Щял да заминава в командировка в Пазарджик.
ДОЛНА ЛЪЖА!
Един негов приятел каза, че са се уговорили да отидат в Студентски град. Мерси, че пак ми помогна, Е.
______________________________________________
01.07.12
Посрещнах July Morning с брат ми и един негов бивш съученик. И все пак не това имах да казвам.
Снощи звънях на Е. и ми вдигна някакво момиче. Това не е важно! Също преди малко осъзнах, че Е. е страшен тъпанар, за да ме зареже така. Че какво ми е?! Да, не съм кой знае какво, но няма нещо, което да ми липсва. Умна съм, отговорна, преданна и симпатична. А той искаше да му бъда гордост. Разбрах, че се бил влюбил в колежката ми от работата. Хубаво момиче- да, но на мен пък какво ми липсва?! Реших- всички дрипави дрехи- в коша! Край! Вече ще се обичам без да крия външността си, защото съм прекрасен човек, не може един мъж да ми стопи самочувствието само, защото е глупак!
_________________________________________
Научих:
* Да бъда себе си независимо какво съм и кой ме харесва. Таква съм, каквато съм и точка по въпроса.
* Да уважавам себе си.
* Да ценя приятелите и родителите си.
* Че никой мъж не е по-важен от мен.
* Че никой не може да стопи самочувствието, защото аз вярвам в себе си.
* Че трябва непрекъснато да се старая в работата си и в отношенията си.
С една дума: порастнах. И всяка обеца на ухото, ни носи късмет в живота. :)
Отново не съм ти писала от отдавна. Напоследък все си дълбая в някакви мои си теми. В някакви си мои размисли и страсти, както се казва.
Мъчно ми е. Ще ме попиташ защо... Всъщност няма да ме попиташ, просто, защото си обикновен тефтер. Няколко хартии събрани прилежно зад дебела, кафява корица. И все пак бих искала да ме попиташ какво ми е.
Както малко по-горе споменах - мъчно ми е. Мъчно ми е, защото не се чувствам обичана и разбрана, най-вече.
Няма на кого да споделя, защото ще ми се направи коментар, че виждаш ли много лична информация споделям с хората. Ала той няма да се опита да разбере, че именно това са моите чувства.
Не се чувствам обичана! Може би понякога имам нужда да се почувствам, а хората около мен все си мислят, че всичко в душата ми и сърцето ми е наред. Вероятно така изглеждам. Ала не! Не е! Жалко! Искам понякога да ме прегърне, когато съм уморена от живота. А в момента се чувствам именно така- уморена. Сякаш около мен всички по един или друг начин успяха да намерят собственото си щастие. А мен сякаш все не ми достига нещо, за да го намеря. И именно в тези моменти, искам да бъда, да се почувствам поне малко обичана.
Говоря ти именно за онова чувство, което те прави да изглеждаш и да се чувстваш значим за някого. Винаги са ме правили щастлива думички от сорта на:"Не мога без теб"; "Ти си ми всичко", такива клишета. Ала сега, сега имам нужда да ги чуя от един определен човек... А той е решил да се вглежда в грешките ми. Сякаш с лупа.
___________________________________________________________
26.05.12
Ден от седмицата- събота. Във вторник се събудих в 03:00 от земетресение. После имаше труд в 04:30 и 5:15. Останалите се усещаха леко още два дни. Не мога да кажа, че не се изплаших. На следващата вечер, дори бях сама у нас, защото Е. замина за родния си град. Не спах цяла нощ от страх.
В четвъртък отидох при него. През нощта в 04:10 усетих отново трус. Мисля да пия нещо против уплах. В четвъртък срещу петък, Е. излезе някъде. Малко по-късно разбрах, че се занимава с не много хубави неща. Мисията му е да пази едни неща през нощта. Обещах да мълча за това, което знаех.
Знаеш ли, напоследък съм много тъжна. Може би, защото единствения човек, който имам е той. И не искам да го загубя. След всеки следващ ден имам чувството, че го губя все повече и повече.
_________________________________________________________
27.05.12
В момента пътуваме с един негов приятел. Прибираме се в София. От днес нататък ще се опитам да живея истински.
________________________________________________________
31.05.12
Пак сме без ток. С Е. се скарахме адски много и май всичко клони към раздяла.
Разправя, че не ми пукало. Ако не ми пукаше щях ли да се държа за него? Щях ли да седя
четири месеца под наем, който не мога да си позволя.
Утре щял да заминава за родния си град. Така е всеки път, когато се иска нещо сериозно от него. Винаги заминава. Или си гледа себе си. Никога няма и не дава шанс на това НАС. Няма НАС! Има само той и аз. Никога сякаш не е имало Ние!
Съжалявам! Пак само аз излиза, че съм глупачката, която обича! Стига ми толкова наистина! Писна ми! Щом той ще си ходи, тогава и аз ще отида някъде. Да се оправя! Видях, че не ме иска. Не! Не съм аз човекът, на когото не му пука...
Ужасно разстроена съм в момента. Дори сега, когато трябва да поговорим той ме оставя на произвола. Дори сега не му дреме. Инати се:
- Няма да сме при баща ти!
"Правилно!" - мисля си аз- "Ще седим без ток и вода, отопление..."
Няма да е с мен, защото , ако вече се замислям за някакво бъдеще и прочее, очевидно само аз си го мисля. Не искам за пореден път да съм глупачката. Не искам за пореден път да ме боли. Да си ходи! Ще се справя! Дори да боли, ще се справя...
__________________________________________________
03.06.2012 г.
Сдобрихме се. Напоследък все за глупости се караме. Безпаричието изнервя и двама ни.
- Когато се видим ще довършим започнатото. - каза той, докато обуваше обувките си.
- Обещаваш ли? - попитах аз.
- Да! Обичам те!
Това каза преди да замине. Днес заминавам при баща ми, ще седя една седмица там. Не съм го виждала от толкова време. Наистина започна да ми липсва.
Няколко часа по-късно:
Видяхме се с приятелите ми. Пихме, играхме на покер. Вечерта останах да нощувам в един приятел, тъй като в стаята ми имаше мебели по леглото, които сама нямаше как да вдигна. Добър приятел ми е. Имах чувството, че не гледа на мен като на такъв, но аз приемам приятелите си за приятели и нищо повече. А и нали с Е. всичко е наред.
_____________________________________________________
04.06.12
Най-добрата ми приятелка преди време казваше:"Някои неща не бива да бъдат казвани!". Мисля че от днес нататък ще я подкрепям в това нейно мнение. Днес с Е. се скарахме, отново. Накрая се напихме с приятели, за да ми мине малко. Не искам да се караме. Имам нужда от почивка, напоследък взаимно се натоварваме.
Здрасти! Пак аз. Е. ми е изключително сърдит. Когато си говорихме по телефона каза:
- Не може да продължаваме така. Винаги си ми казвала, че е по-добре да те зарежат. Ми ... край!
- Добре! - отвърнах аз, без изобщо да осъзнавам, че той всъщност не се шегува.
_____________________________________________________
05.06.12
Съсипах се от плач цял ден. Плача в работата ми, плача от сутринта. Този път пих доста повече от вчера. Трудно се преглъща.
____________________________________________________
06.06.12
Едно приятелче остана у нас. Днес си изнесох багажа от Е. Бях много зле след това, та затова приятелчето остана у нас, не можел да ме гледа как страдам. Той пък се разделил с мацката си. Това е- ще основем клуб "Разбити сърца" и поне да си страдаме взаимно.
____________________________________________________
10.06.12
С Е. си говорихме по телефона. Уж пак сме щели да бъдем заедно. Дали?
___________________________________________________
16.06.12
Седя си в момента у нас. Вчера пак пихме с приятели. Снощи Е. ми каза, че щял да замине извън България, ако тук не му се получат нещата с работата.
Не искам да заминава! Освен това искам да го видя! Лиспва ми!
Зарибих се по няколко песни на Dub FX.
__________________________________________________
17.06.12
Не мога да разбера дали Висшата сила ме изостави тази година или какво?! Какво се случва. Е. ми се обади преди малко, за да ми каже, че твърдо е решил да заминава в чужбина. Не искам да заминава!
________________________________________________
27.06.12
Продължавам да съм в кофти период. На 21.06.12 г. се запознах с едни момчета в един бар. Единия се лепна за мен и до този момент не е спрял да ми звъни да се видим.
На 26.06.12 се видяхме с Е. Поговорихме си. Дадох му един лист с неща, които просто исках да му ги кажа. Прати ми SMS :"Много е хубаво това писмо , да, разчувствах се, но все пак съм объркан."
Днес изпаднах отново в някаква депресия. Звънях му и го попитах дали иска съквартирант. Отговори ми, че не знаел какво щяло да се случи с него. Щял да заминава в командировка в Пазарджик.
ДОЛНА ЛЪЖА!
Един негов приятел каза, че са се уговорили да отидат в Студентски град. Мерси, че пак ми помогна, Е.
______________________________________________
01.07.12
Посрещнах July Morning с брат ми и един негов бивш съученик. И все пак не това имах да казвам.
Снощи звънях на Е. и ми вдигна някакво момиче. Това не е важно! Също преди малко осъзнах, че Е. е страшен тъпанар, за да ме зареже така. Че какво ми е?! Да, не съм кой знае какво, но няма нещо, което да ми липсва. Умна съм, отговорна, преданна и симпатична. А той искаше да му бъда гордост. Разбрах, че се бил влюбил в колежката ми от работата. Хубаво момиче- да, но на мен пък какво ми липсва?! Реших- всички дрипави дрехи- в коша! Край! Вече ще се обичам без да крия външността си, защото съм прекрасен човек, не може един мъж да ми стопи самочувствието само, защото е глупак!
_________________________________________
Научих:
* Да бъда себе си независимо какво съм и кой ме харесва. Таква съм, каквато съм и точка по въпроса.
* Да уважавам себе си.
* Да ценя приятелите и родителите си.
* Че никой мъж не е по-важен от мен.
* Че никой не може да стопи самочувствието, защото аз вярвам в себе си.
* Че трябва непрекъснато да се старая в работата си и в отношенията си.
С една дума: порастнах. И всяка обеца на ухото, ни носи късмет в живота. :)
Историята за моето разбито сърце.
До тук , приятели, ви разказах моята история , преди да разбият сърцето ми. Все съм имала връзки и разочарования, но последното завърши покъртително.
И за да успеете да схванете цялата работа, ще се опитам да се огранича в един дълъг пост.
Историята е извадена от личния ми дневник, който водя в продължение на няколко години.
_____________________________________________________________________________
23.12.11
С Е. ходим официално. Ще попитате как се случи, нали?!
Бяхме у моята най-добра приятелка. Бях взела водка. Докато си пиехме, просто погледите ни се срещнаха. Вече излизахме от седмица и някак си от отдавна сякаш трябваше да се случи. Наклонихме се един към друг и устните ни се сляха в прекрасна целувка.
Когато се отдръпнах от целувката, видях как приятелката ми сръчка мъжа си.
Останахме цяла нощ заедно с Е. , просто не можехме да спрем да си говорим.
Не знам откъде, нито пък защо съм адски влюбена в него. Май от отдавна не бях изпитвала точно това чувство. Той ми харесва много- много.
____________________________________________________
24.12.11
Тази сутрин пихме кафе в сервиза. Цяла нощ бях в неговите прегръдки, искам да кажа, че изключително много ми хареса да съм в тях.
Днес той ще заминава за родното си място, тъй като не живее в София. Аз оставам за празниците с мама. Ужасно. Как не искам той да си заминава. Хубавото е, че си купи вивателска карта, специално заради мен.
____________________________________________________
25.12.11
Честита Коледа!
Днес с Е. се чухме няколко пъти. Липсва ми! Искам вече да се прибере.
Днес си мечтаех как искам постоянно да е до мен. Той също го каза по телефона. Сладко е да мислим еднакво!
_____________________________________________________
31.12.11
В момента съм в приятелката ми. Тук ще празнувам Нова Година. Чакам Е. да дойде. Вчера го запознах с баща ми и бяхме у нас.
_____________________________________________________
08.01.12
Здрасти!
В момента съм в Е. Тази нощ сънувах някакви странни кошмари.
Утре съм на интервю за работа в една фирма. Мисля си да не напускам фирмата, в която работя, а да се занимавам с двете неща паралелно. Уволниха приятелката ми от работа. В момента и Е. се е притеснил, че ще го махнат след нея.
Връзката ни е ок. Чувствам се добре с него. Почти нямам никакви оплаквания. Мисля, че това е всичко по-важно.
____________________________________________________
21.01.12
От отдавна не съм ти писала. Реално ми се случиха адски много неща, за които искам да ти разкажа.
Вече не помня дати, но като гледам предната страница. Мога да се ориентирам. Ще започна от 10.01.12 г., повече от отвратително беше. Нико заплащане за куча работа. Общо взето самите работнички ми казаха да се махам от там. А и аз като видях за какво става въпрос, казах, че това не е за мен и си тръгнах. Но това не е важно.
На 10.01.12 се прибрах в София и останах в Е., без да се обадя на родителите ми къде съм. Очевидно много са се притеснили, защото към 02:00 телефонът ми звънна. Оказа се, че съм заспала без да усетя. Вдигнах и мама започна да ме разпитва къде съм. Каза незабавно, до 20 минути да се прибера у дома. Скарахме се, когато се прибрах. И тя каза, че след като смятам да я притеснявам през нощта - да напусна нейния дом.
11.01.12г. изнесох се, отидох да живея при приятелката ми.
12.01.12г. шефа ми в кантората каза, че скоро ще ни затварят и помоли всички да си подадем молбите за напускане, в противен случай ще бъдем уволнени или преместени. Предложи ми да се преместя към наемите, аз категорично отказах. Истината е, че обичах работата си заради екипа, най-вече. Не можех да си помисля, че ще бъда без тях.
13.01.12г. окончателно подписах молбата за напускане.
17.01.12г. Приятелката ми разбра, че е бременна.
В същия ден мъжа й го уволниха от работа, защото някой крадял и шефа му беше решил, че е той. След няколко дни се обадиха на приятелката ми и тя започна работа в един детски център.
_____________________________________________________
20.01.12 г.
Обади ми се първото ми гадже. Бях повече от озадачена, тък като близо пет години не ме беше търсил.
____________________________________________________
23.01.12
Вече не живея при приятелката ми. Някак си мисля че я натоварвам и финансово и психически точно в момента. Аз съм без работа. Ужасно е. В момента съм при Е.
___________________________________________________
20.02.12г.
Здравей!
14.02.12 нямаме ток у нас. Страхотен Св. Валентин, няма що! Отделно на това , заради този ток, затънахме в заеми.
Другата новина е, че от 13.02.12 работя като инспектор. Това е по-интерсното.
***
Здрасти! Пак ти пиша, тъй като няма какво да правя в момента. Ужасно много ме боли главата.
____________________________________________________
22.03.12
Здравей! Май напоследък съм спряла да пиша и доста съм те занемарила!
Добрите новини са, че все още съм на тази работа. Ала само това са "добрите" новини. Имам си котка, която в момента ми се ядосва и не ми разрешава да ти пиша.
На 25.03.12 съм на изпит по журналистика. Надявам се да го взема. Имам си нова колежка в работата. Страшно готина е.
Другото е, че едно момче дойде да живее при нас, приятел е на Е. Хм, като се замисля напоследък с Е., нямаме много време един за друг. Много ми е кофти, че не правим почти нищо освен да работим, вечеряме и спим. Иска ми се поне за малко да имаме време да си поговорим. Но нали сега с другото момче... Не е удобно да говоря пред него. А и май, май всичко е по-важно от мен.
Преди няколко дни се държа адски странно. Бях навила долнището на домашните ми панталони (тъй като са висока талия и ме дразнят). Тогава той дойде и започна да ме загащва. С думите:"Не ща З. (името на момчето, което живееше с нас) да те гледа". Къде ме гледа?! Учудих се аз и го приех като "ревнувам".
__________________________________________________
27.03.12
С Е. се скарахме. Май върви да се разделим.
Два часа по късно:
Поговорихме си и се разбрахме.
_________________________________________________
И за да успеете да схванете цялата работа, ще се опитам да се огранича в един дълъг пост.
Историята е извадена от личния ми дневник, който водя в продължение на няколко години.
_____________________________________________________________________________
23.12.11
С Е. ходим официално. Ще попитате как се случи, нали?!
Бяхме у моята най-добра приятелка. Бях взела водка. Докато си пиехме, просто погледите ни се срещнаха. Вече излизахме от седмица и някак си от отдавна сякаш трябваше да се случи. Наклонихме се един към друг и устните ни се сляха в прекрасна целувка.
Когато се отдръпнах от целувката, видях как приятелката ми сръчка мъжа си.
Останахме цяла нощ заедно с Е. , просто не можехме да спрем да си говорим.
Не знам откъде, нито пък защо съм адски влюбена в него. Май от отдавна не бях изпитвала точно това чувство. Той ми харесва много- много.
____________________________________________________
24.12.11
Тази сутрин пихме кафе в сервиза. Цяла нощ бях в неговите прегръдки, искам да кажа, че изключително много ми хареса да съм в тях.
Днес той ще заминава за родното си място, тъй като не живее в София. Аз оставам за празниците с мама. Ужасно. Как не искам той да си заминава. Хубавото е, че си купи вивателска карта, специално заради мен.
____________________________________________________
25.12.11
Честита Коледа!
Днес с Е. се чухме няколко пъти. Липсва ми! Искам вече да се прибере.
Днес си мечтаех как искам постоянно да е до мен. Той също го каза по телефона. Сладко е да мислим еднакво!
_____________________________________________________
31.12.11
В момента съм в приятелката ми. Тук ще празнувам Нова Година. Чакам Е. да дойде. Вчера го запознах с баща ми и бяхме у нас.
_____________________________________________________
08.01.12
Здрасти!
В момента съм в Е. Тази нощ сънувах някакви странни кошмари.
Утре съм на интервю за работа в една фирма. Мисля си да не напускам фирмата, в която работя, а да се занимавам с двете неща паралелно. Уволниха приятелката ми от работа. В момента и Е. се е притеснил, че ще го махнат след нея.
Връзката ни е ок. Чувствам се добре с него. Почти нямам никакви оплаквания. Мисля, че това е всичко по-важно.
____________________________________________________
21.01.12
От отдавна не съм ти писала. Реално ми се случиха адски много неща, за които искам да ти разкажа.
Вече не помня дати, но като гледам предната страница. Мога да се ориентирам. Ще започна от 10.01.12 г., повече от отвратително беше. Нико заплащане за куча работа. Общо взето самите работнички ми казаха да се махам от там. А и аз като видях за какво става въпрос, казах, че това не е за мен и си тръгнах. Но това не е важно.
На 10.01.12 се прибрах в София и останах в Е., без да се обадя на родителите ми къде съм. Очевидно много са се притеснили, защото към 02:00 телефонът ми звънна. Оказа се, че съм заспала без да усетя. Вдигнах и мама започна да ме разпитва къде съм. Каза незабавно, до 20 минути да се прибера у дома. Скарахме се, когато се прибрах. И тя каза, че след като смятам да я притеснявам през нощта - да напусна нейния дом.
11.01.12г. изнесох се, отидох да живея при приятелката ми.
12.01.12г. шефа ми в кантората каза, че скоро ще ни затварят и помоли всички да си подадем молбите за напускане, в противен случай ще бъдем уволнени или преместени. Предложи ми да се преместя към наемите, аз категорично отказах. Истината е, че обичах работата си заради екипа, най-вече. Не можех да си помисля, че ще бъда без тях.
13.01.12г. окончателно подписах молбата за напускане.
17.01.12г. Приятелката ми разбра, че е бременна.
В същия ден мъжа й го уволниха от работа, защото някой крадял и шефа му беше решил, че е той. След няколко дни се обадиха на приятелката ми и тя започна работа в един детски център.
_____________________________________________________
20.01.12 г.
Обади ми се първото ми гадже. Бях повече от озадачена, тък като близо пет години не ме беше търсил.
____________________________________________________
23.01.12
Вече не живея при приятелката ми. Някак си мисля че я натоварвам и финансово и психически точно в момента. Аз съм без работа. Ужасно е. В момента съм при Е.
___________________________________________________
20.02.12г.
Здравей!
14.02.12 нямаме ток у нас. Страхотен Св. Валентин, няма що! Отделно на това , заради този ток, затънахме в заеми.
Другата новина е, че от 13.02.12 работя като инспектор. Това е по-интерсното.
***
Здрасти! Пак ти пиша, тъй като няма какво да правя в момента. Ужасно много ме боли главата.
____________________________________________________
22.03.12
Здравей! Май напоследък съм спряла да пиша и доста съм те занемарила!
Добрите новини са, че все още съм на тази работа. Ала само това са "добрите" новини. Имам си котка, която в момента ми се ядосва и не ми разрешава да ти пиша.
На 25.03.12 съм на изпит по журналистика. Надявам се да го взема. Имам си нова колежка в работата. Страшно готина е.
Другото е, че едно момче дойде да живее при нас, приятел е на Е. Хм, като се замисля напоследък с Е., нямаме много време един за друг. Много ми е кофти, че не правим почти нищо освен да работим, вечеряме и спим. Иска ми се поне за малко да имаме време да си поговорим. Но нали сега с другото момче... Не е удобно да говоря пред него. А и май, май всичко е по-важно от мен.
Преди няколко дни се държа адски странно. Бях навила долнището на домашните ми панталони (тъй като са висока талия и ме дразнят). Тогава той дойде и започна да ме загащва. С думите:"Не ща З. (името на момчето, което живееше с нас) да те гледа". Къде ме гледа?! Учудих се аз и го приех като "ревнувам".
__________________________________________________
27.03.12
С Е. се скарахме. Май върви да се разделим.
Два часа по късно:
Поговорихме си и се разбрахме.
_________________________________________________
13.12.11
С Е. започнахме да си пишем SMS-и в момента. Много е забавно, все едно съм първи клас.
Днес преусмислих това с Б. Реших, че не е правилно да заблуждавам себе си, той няма да се промени!
Разкарах го пак. Надявам се този път за последно.
Днес преусмислих това с Б. Реших, че не е правилно да заблуждавам себе си, той няма да се промени!
Разкарах го пак. Надявам се този път за последно.
12.12.11
Днес ходих с приятелката ми и Е. в един рок клуб. Пихме доста, а след изкарването ни там, останахме с Е. насаме. Говорихме си почти цяла нощ. Беше ми изключително приятно с него.
Накрая се гушнахме за "чао", казах ги:"Хей това го правя аз обикновено". Отделно, най-накрая споделих на приятелката ми, че отново с Б. сме се събрали. И пак се оказа, че той за много неща ме е излъгал. За пореден път. Време е вече за отмъщение! Ще му го върна и край!
Накрая се гушнахме за "чао", казах ги:"Хей това го правя аз обикновено". Отделно, най-накрая споделих на приятелката ми, че отново с Б. сме се събрали. И пак се оказа, че той за много неща ме е излъгал. За пореден път. Време е вече за отмъщение! Ще му го върна и край!
09.12.11
Е. (колега на приятелката ми) непрекъснато ме сваля. Преди няколко дни М. е звънял на приятелката ми, за да се видят през нощта и да си говорят с мен. Защо всички мои бивши гаджета й звънят?!
Видях се с М. за малко днес. Опитваше се да ме дразни. Да бе, почти се получи! Ха-ха! Т.е. не може да ме издразни! С всеки изминал ден ми дава все по-голяма причина да искам и да съм сигурна, че съм направила правилният избор, след като съм го разкарала.
Видях се с М. за малко днес. Опитваше се да ме дразни. Да бе, почти се получи! Ха-ха! Т.е. не може да ме издразни! С всеки изминал ден ми дава все по-голяма причина да искам и да съм сигурна, че съм направила правилният избор, след като съм го разкарала.
04.12.11
Днес татко ме извика. Имал да говори нещо важно с мен. Помислих си:"Когато ми каже така, знам, че няма да е нещо приятно".
Той каза:
- Казаха ми, че нещо с Б..
Излъгах. Отговорих му, че няма нищо такова. Той в отговор вдигна рамене и ми каза, че М. му е звънял, за да му се извинява. А всъщност на 03.12.11, докато бях със стария ми познат, М. ми се обади и аз му бях споменала, че татко нещо му е обиден. Както и да е- баща ми каза само:
- Там, където си плюл, назад не се връщай да ближеш.
Достатъчно беше.
Прибрах се при мама и се опитах да говоря с нея. Тя ме отряза. Каза, че не желае да чува за Б. И ми го показа твърде всно. Пропуснах да спомена, че никой освен Б. и техните, и аз, не знае, че ние отново сме заедно. И пред мама бях споменала, че просто излизам с него. Реакцията й, както казах, беше твърде крайна и аз реших да й спестя останалото.
В крайна сметка баща ми не знаеше дори за това, че се виждам с Б. Та, когато ме викна да "поговорим", аз изключително много се изненадах, че знае, че предполага... Дълго се чудех откъде може да знае. Дали брат ми не му е казал или не е казал на втората ми майка.
Ала, когато се прибрах при мама и седнах на компютъра, разбрахг кой е бил "предателя". М, ми каза, че е звънял на баща ми и му е казал, че били сме си имали проблеми, затова че съм била излизала с Б. И аз побеснях.
Добре, кажи ми не е ли нормално да побеснея?!
1- во, защото занимава родителите ми с моя личен, подчертавам личен живот и като какъв М. се обажда да казва на баща ми каквото и да било?
2-ро, не съм ли аз човекът, който да казва такива неща на семейството ми. До колкото си спомням той вече не е част от него?!
3- то, като няма да спестява "нищо", защо не каже на баша ми, че ме е насилил, че тогава имаше скандал с майка си. Как пък изведнъж станах център на настроението му?!
Когато аз го питах какво му е, той казваше, че си има семейни проблеми. А пред баща ми какво казва?! Че аз съм била виновна, защото съм излизала с бившия ми.
Ми да, М.м ако бях щастлива с теб, нямаше да търся Б. Но аз не съм щастлива. Ти криеш от мен! Аз не съм част от живота ти, вече!
Просто М. достатъчно усра всичко! Сега дали с Б. ще издържим на всичко това... За пореден път се доверих на поредния глупак!
Той каза:
- Казаха ми, че нещо с Б..
Излъгах. Отговорих му, че няма нищо такова. Той в отговор вдигна рамене и ми каза, че М. му е звънял, за да му се извинява. А всъщност на 03.12.11, докато бях със стария ми познат, М. ми се обади и аз му бях споменала, че татко нещо му е обиден. Както и да е- баща ми каза само:
- Там, където си плюл, назад не се връщай да ближеш.
Достатъчно беше.
Прибрах се при мама и се опитах да говоря с нея. Тя ме отряза. Каза, че не желае да чува за Б. И ми го показа твърде всно. Пропуснах да спомена, че никой освен Б. и техните, и аз, не знае, че ние отново сме заедно. И пред мама бях споменала, че просто излизам с него. Реакцията й, както казах, беше твърде крайна и аз реших да й спестя останалото.
В крайна сметка баща ми не знаеше дори за това, че се виждам с Б. Та, когато ме викна да "поговорим", аз изключително много се изненадах, че знае, че предполага... Дълго се чудех откъде може да знае. Дали брат ми не му е казал или не е казал на втората ми майка.
Ала, когато се прибрах при мама и седнах на компютъра, разбрахг кой е бил "предателя". М, ми каза, че е звънял на баща ми и му е казал, че били сме си имали проблеми, затова че съм била излизала с Б. И аз побеснях.
Добре, кажи ми не е ли нормално да побеснея?!
1- во, защото занимава родителите ми с моя личен, подчертавам личен живот и като какъв М. се обажда да казва на баща ми каквото и да било?
2-ро, не съм ли аз човекът, който да казва такива неща на семейството ми. До колкото си спомням той вече не е част от него?!
3- то, като няма да спестява "нищо", защо не каже на баша ми, че ме е насилил, че тогава имаше скандал с майка си. Как пък изведнъж станах център на настроението му?!
Когато аз го питах какво му е, той казваше, че си има семейни проблеми. А пред баща ми какво казва?! Че аз съм била виновна, защото съм излизала с бившия ми.
Ми да, М.м ако бях щастлива с теб, нямаше да търся Б. Но аз не съм щастлива. Ти криеш от мен! Аз не съм част от живота ти, вече!
Просто М. достатъчно усра всичко! Сега дали с Б. ще издържим на всичко това... За пореден път се доверих на поредния глупак!
03.12.11
С Б. вече сме заедно. Вчера на 01.12-02.12 си останах пак у тях. Видяхме се с едно приятелче, което не бях виждала отдавна. Запознах се с гаджето му. Много е сладка! Същинско съкровище!
30.11.11
Имам да ти споделям наистина много неща.
Разкри се връзката между приятелката ми и Б. Те се разделиха. На предишния ден той дойде при мен и искаше да се съберем.
Накрая се събрахме всички участващи в тази повърня и се разбрахме. Дадох последен шанс на Б. да бъдем заедно.
На 24.11.11 се целунахме пред "Съединението прави силата" като преди това, той ме целуна у тях. А истинската ни целувка беше в една градинка.
Сега знам, че ще ме напсуваш, но докато се случи всичко това, аз все още ходех с М.
На 28.11.11 останах у Б. Там нощувах.
На 25.11.11 вечерта бяхме с М. насаме. Аз му казах окончателен край. Наистина разбирам, че не сме един за друг и няма смисъл. Той не можа да го приеме и ме изнасили. Беше повече от ужасно. Ще спестя подробностите около това. Не исках никой да го знае, срамувах се от себе си. Взех противозачатъчни, за да не стане някоя нежелана беля.
Разкри се връзката между приятелката ми и Б. Те се разделиха. На предишния ден той дойде при мен и искаше да се съберем.
Накрая се събрахме всички участващи в тази повърня и се разбрахме. Дадох последен шанс на Б. да бъдем заедно.
На 24.11.11 се целунахме пред "Съединението прави силата" като преди това, той ме целуна у тях. А истинската ни целувка беше в една градинка.
Сега знам, че ще ме напсуваш, но докато се случи всичко това, аз все още ходех с М.
На 28.11.11 останах у Б. Там нощувах.
На 25.11.11 вечерта бяхме с М. насаме. Аз му казах окончателен край. Наистина разбирам, че не сме един за друг и няма смисъл. Той не можа да го приеме и ме изнасили. Беше повече от ужасно. Ще спестя подробностите около това. Не исках никой да го знае, срамувах се от себе си. Взех противозачатъчни, за да не стане някоя нежелана беля.
12.11.11
Вчера просто реших, че трябва да приключа всичко с приятелката ми и Б. веднъж завинаги.
Написан на стената си във facebook, че ми е писано от приятели, които не намират смисъл да ме търсят, блокират ме и при най-малкото нещо и говорят зад гърба ми.
Всъщност, наистина ми е писнало от такива хора. Както и от "не лъжи", които уж са били "лъжи". Аз не знам що за жалка постъпка да ме карат да "ревнувам". Б. И...да!
Както и да е. Приятелката ми изглежда жалка и наивно мисли, че ще успее да ме преметне, а Б. е червей! Снощи приятелката ми се опита да ме смегчи спрямо нея, но не й дадох това право. Тя сама си избра пътя. Няма да я търся вече и колкото и да ми е мъчно ще се държа с нея така, както тя с мен! Да си я гушка там Б., да си правят по колкото си искат секс. Не ми дреме за тези хора!
Написан на стената си във facebook, че ми е писано от приятели, които не намират смисъл да ме търсят, блокират ме и при най-малкото нещо и говорят зад гърба ми.
Всъщност, наистина ми е писнало от такива хора. Както и от "не лъжи", които уж са били "лъжи". Аз не знам що за жалка постъпка да ме карат да "ревнувам". Б. И...да!
Както и да е. Приятелката ми изглежда жалка и наивно мисли, че ще успее да ме преметне, а Б. е червей! Снощи приятелката ми се опита да ме смегчи спрямо нея, но не й дадох това право. Тя сама си избра пътя. Няма да я търся вече и колкото и да ми е мъчно ще се държа с нея така, както тя с мен! Да си я гушка там Б., да си правят по колкото си искат секс. Не ми дреме за тези хора!
06.11.11
М. ме депресира! Не разбирам! Толкова различни интереси имаме, че направо започвам да се питам има ли смисъл това да продължава.
Различни в смисъл- аз имам нужда да споделям с него, той бяга от това. Имам нужда да обсъдя с някого за книгата ми, на него му се вижда твърде скучно.
Различни.
Просто някой друг път ще допиша, а сега си лягам. Лека.
Различни в смисъл- аз имам нужда да споделям с него, той бяга от това. Имам нужда да обсъдя с някого за книгата ми, на него му се вижда твърде скучно.
Различни.
Просто някой друг път ще допиша, а сега си лягам. Лека.
08.11.11
Здравей!
По последни данни трябва да сме 08.11.2011г. Изминаха няколко дълги седмици, от както ти писах за последно.
На 28.10, както споменах последния път, разбрах, че бившият ми и най-близката ми приятелка имат връзка. След това, в следващите няколко дни, изпаднах в дълбока депресия. Наистина не можех да си побера в ума как тези хора могат да ми причинят всичко това.
На 29.10.11, както бях на гости у приятелката ми, написах едно дълго излияние на празни, хвърчащи листове. Мислех да ги изгоря, но ги запазих, затова ще ти ги споделя тук.
Из листовете:
"The most of bad way to mess is somebody to be with him and to know that he never will be yours. Or this: to be with him is impossible!"
Гледам те и не мога да повярвам, че това се случва! Не е възможно! Не е възможно да боли толкова много! Разбита! Мисля, че това е изречението, което най-точно определя това, което чувствам в момента. А като какво се чувствам е отделен въпрос. Червей- е малко и твърде слабо като дума, за да опише това, на което приличам в този момент. Това е безумно... това, което правя в момента. - Плача над един лист и се моля просто да не те бях срещала.
Всеки път... Иначе нямаше всеки път, когато те видя, този нож да се разбива на хиляди, малки парчета и безброй остри хамъчета да пронизват сърцето ми. Брутално е! Боли! Боли! Адски много боли! Искам да го спра. Терасата... Или както се казваше :"кухнята- ножа- вените- край на проблемите!" Това е решението, иначе изглежда няма как. Прекалено много боли... Твърде много. Не искам да съм пречка. Глупачка. Мислех си, че ще е по-различно.
Винаги съм искала да съм единствената и НИКОГА не съм била, а и вероятно няма и да бъда. Вече не виждам буквите от сълзи. Ала това няма значение. Никога не е имало. Моите сълзи, моята болка= на мои проблеми. И никой, никога не го е разбирал. А и едва ли някой ще го разбере! А ти ме питаше защо съм такава. От страх! От страх да не ме боли, както сега- както обикновено. Винаги всичко е едно и също. Само имената са различни.
Имена, "лица и събития- хиляди пълни луни". Всеки път думите са едни и същи:"Обичам те! Няма да те изоставя и няма да има друга в живота ми, ти си единствена."
И в един момент не само, че не съм обичана, ами и не съм единствената.
Какво не ти дадох, че трябваше да получа толкова унижение от твоя страна?! Подкрепа- имаше, докато твоите проблеми станаха център на внимание (баба, дядо). В един момент задълба в тях и нямахме нищо. Само напрежение. Питаш ме защо се държах така ли? Сега отговорих ли ти на въпроса?! Отбягваш ме, аз започнах да се съмнявам, започнах да се държа лошо, ти започна да ме пренебрегваш, аз започнах да те пренебрегвам... Започнахме да се лъжем, аз изневерих, ти ми го върна. И въпреки всичко това, аз не спирах да те обичам. И не е вярно, че съм си търсила гадже в интернет, а търсех приятеля, човек, с когото да мога да споделя. Да изземе ролята ти на приятел, но на место да ме упрекне, просто да ме изслуша. Това, което правите с мен в момента е ужасно! Как ли би се почувствал ти, когато въпреки всичко обичаш един човек, а той спи с най-близкия ти приятел и ти обяснява как го правят?! Как щеше да се почувстваш, ако Р. (най-добрият ти приятел) ти беше казал в очите за твоята бивша изгора:"Братле, тя ми прави еди какво си в леглото"? А ти, например, все още я обичаш? Брутално е! Не знам дали го осъзнаваш.
Да, определено се чувствам тъпо. Лазя по земята и се гърча, а ти взимаш кол и дупчиш гръбнака ми. Но ... не ме убиваш, а ме нараняваш.
Вчера седях на терасата ти и гледах гледката. Вятърът разрошваше косите ми, сякаш всичко беше както преди. И за миг затворих очи - видях те в съзнанието си. Идваш при мен и ме прегръщаш, казваш ми:"Какво правиш, мишле!" Съвсем реално и ясно чух тембърът на гласът ти. Мек и спокоен. Идва ми да ревна с глас...
Дори в момента, в който пиша всичко това. Ала няма да го направя, защото ще ме чуете. Защото ще изглеждам още по-слаба и зависима.
Иде ми да се гръмна! Сякаш това ще ме довърши. Чувствам странна болка в гърдите ми, искам да крещя. Чувствам, че няма да издържа. Дали ще полудея?! Не искам да ме боли!
Каква съм глупачка, само! Седя над глупавия лист, държа химикалката и плача.
Пет години съм се борила, за да го спечеля... Две години, за да бъде до мен и да ме обича. Накрая всичко се оказва една голяма лъжа! Всичко!
Писна ми да ме лъжат! Писна ми! Защо не може някой да ме обича истински"?! И да не ми се налага да спирам контактите ми с другите хора затова. Защо? Толкова ли не съм заслужила да чуя истината? Толкова ли?
В съзнанието ми нахлуват различни спомени, които наместо да ме излекуват, оставят празнота в душата ми.
Най-глупавото е, че осъзнавам следното: Човекът, който твърдеше , че ме обича направи живота ми черен, затова, че някой ме беше целунал, а съвсем спокойно притежава чувства към най-добрата ми приятелка от цитирам "много отдавна". Извратено е.
И сега да се върна при теб, дори и да имах тази възможност, щеше да ми се трие сол на главата заради М. и затова, че някога съм позволила да бъда с него. Ето това е глупаво и нечестно.
Говори само едно, че ти не познаваш любовта и никога не си ме обичал. С какво заслужих, че да бъда лъгана толкова много време?!"
"I found that reason for me
to change who I used to be.
And reason to start over new
and the reason is you!"
Умът ми не побира едно- аз бях виновната, аз бях отритната с грозните думи, всички се изплюхте по мен. Защо?! Защото исках нормално поведение от теб, а не крясъци?! Защото знаех какво искам?!
И нека махнем скандалите, в които "не съм те разбирала". Защото истината е, че не аз не те разбирах, а ти мен! Аз не случайно дадох всичките си лични писма и дневници, да ги прочетеш, за да ме опознаеш добре, за да видиш онова мило и ранимо същество, което съм. За да внимаваш с него!
Защо ме излъга, Б.? Кажи ми с какво заслужих да ме лъжеш? Какво ти направих?
Въртя се в леглото и не мога да заспя, не мога да си намеря място. Никой не чува тези думи, никой не вижда тези сълзи и едва ли би ме разбрал. Само аз съм си, само аз си останах. Никого си нямам, за да поплача на рамото му. Да си излея мъката. Никого... Чувствам се толкова малка."
Иначе нищо ново не се е случило, опитвам се малко по малко да се събирам, ала трудно ми се получава.
В работата има отново голямо напрежение заради войната между двете кантори. Имам нужда от малко почивка, поне малко подкрепа. Ала няма такава. Много ми дойде напоследък.
По последни данни трябва да сме 08.11.2011г. Изминаха няколко дълги седмици, от както ти писах за последно.
На 28.10, както споменах последния път, разбрах, че бившият ми и най-близката ми приятелка имат връзка. След това, в следващите няколко дни, изпаднах в дълбока депресия. Наистина не можех да си побера в ума как тези хора могат да ми причинят всичко това.
На 29.10.11, както бях на гости у приятелката ми, написах едно дълго излияние на празни, хвърчащи листове. Мислех да ги изгоря, но ги запазих, затова ще ти ги споделя тук.
Из листовете:
"The most of bad way to mess is somebody to be with him and to know that he never will be yours. Or this: to be with him is impossible!"
Гледам те и не мога да повярвам, че това се случва! Не е възможно! Не е възможно да боли толкова много! Разбита! Мисля, че това е изречението, което най-точно определя това, което чувствам в момента. А като какво се чувствам е отделен въпрос. Червей- е малко и твърде слабо като дума, за да опише това, на което приличам в този момент. Това е безумно... това, което правя в момента. - Плача над един лист и се моля просто да не те бях срещала.
Всеки път... Иначе нямаше всеки път, когато те видя, този нож да се разбива на хиляди, малки парчета и безброй остри хамъчета да пронизват сърцето ми. Брутално е! Боли! Боли! Адски много боли! Искам да го спра. Терасата... Или както се казваше :"кухнята- ножа- вените- край на проблемите!" Това е решението, иначе изглежда няма как. Прекалено много боли... Твърде много. Не искам да съм пречка. Глупачка. Мислех си, че ще е по-различно.
Винаги съм искала да съм единствената и НИКОГА не съм била, а и вероятно няма и да бъда. Вече не виждам буквите от сълзи. Ала това няма значение. Никога не е имало. Моите сълзи, моята болка= на мои проблеми. И никой, никога не го е разбирал. А и едва ли някой ще го разбере! А ти ме питаше защо съм такава. От страх! От страх да не ме боли, както сега- както обикновено. Винаги всичко е едно и също. Само имената са различни.
Имена, "лица и събития- хиляди пълни луни". Всеки път думите са едни и същи:"Обичам те! Няма да те изоставя и няма да има друга в живота ми, ти си единствена."
И в един момент не само, че не съм обичана, ами и не съм единствената.
Какво не ти дадох, че трябваше да получа толкова унижение от твоя страна?! Подкрепа- имаше, докато твоите проблеми станаха център на внимание (баба, дядо). В един момент задълба в тях и нямахме нищо. Само напрежение. Питаш ме защо се държах така ли? Сега отговорих ли ти на въпроса?! Отбягваш ме, аз започнах да се съмнявам, започнах да се държа лошо, ти започна да ме пренебрегваш, аз започнах да те пренебрегвам... Започнахме да се лъжем, аз изневерих, ти ми го върна. И въпреки всичко това, аз не спирах да те обичам. И не е вярно, че съм си търсила гадже в интернет, а търсех приятеля, човек, с когото да мога да споделя. Да изземе ролята ти на приятел, но на место да ме упрекне, просто да ме изслуша. Това, което правите с мен в момента е ужасно! Как ли би се почувствал ти, когато въпреки всичко обичаш един човек, а той спи с най-близкия ти приятел и ти обяснява как го правят?! Как щеше да се почувстваш, ако Р. (най-добрият ти приятел) ти беше казал в очите за твоята бивша изгора:"Братле, тя ми прави еди какво си в леглото"? А ти, например, все още я обичаш? Брутално е! Не знам дали го осъзнаваш.
Да, определено се чувствам тъпо. Лазя по земята и се гърча, а ти взимаш кол и дупчиш гръбнака ми. Но ... не ме убиваш, а ме нараняваш.
Вчера седях на терасата ти и гледах гледката. Вятърът разрошваше косите ми, сякаш всичко беше както преди. И за миг затворих очи - видях те в съзнанието си. Идваш при мен и ме прегръщаш, казваш ми:"Какво правиш, мишле!" Съвсем реално и ясно чух тембърът на гласът ти. Мек и спокоен. Идва ми да ревна с глас...
Дори в момента, в който пиша всичко това. Ала няма да го направя, защото ще ме чуете. Защото ще изглеждам още по-слаба и зависима.
Иде ми да се гръмна! Сякаш това ще ме довърши. Чувствам странна болка в гърдите ми, искам да крещя. Чувствам, че няма да издържа. Дали ще полудея?! Не искам да ме боли!
Каква съм глупачка, само! Седя над глупавия лист, държа химикалката и плача.
Пет години съм се борила, за да го спечеля... Две години, за да бъде до мен и да ме обича. Накрая всичко се оказва една голяма лъжа! Всичко!
Писна ми да ме лъжат! Писна ми! Защо не може някой да ме обича истински"?! И да не ми се налага да спирам контактите ми с другите хора затова. Защо? Толкова ли не съм заслужила да чуя истината? Толкова ли?
В съзнанието ми нахлуват различни спомени, които наместо да ме излекуват, оставят празнота в душата ми.
Най-глупавото е, че осъзнавам следното: Човекът, който твърдеше , че ме обича направи живота ми черен, затова, че някой ме беше целунал, а съвсем спокойно притежава чувства към най-добрата ми приятелка от цитирам "много отдавна". Извратено е.
И сега да се върна при теб, дори и да имах тази възможност, щеше да ми се трие сол на главата заради М. и затова, че някога съм позволила да бъда с него. Ето това е глупаво и нечестно.
Говори само едно, че ти не познаваш любовта и никога не си ме обичал. С какво заслужих, че да бъда лъгана толкова много време?!"
"I found that reason for me
to change who I used to be.
And reason to start over new
and the reason is you!"
Умът ми не побира едно- аз бях виновната, аз бях отритната с грозните думи, всички се изплюхте по мен. Защо?! Защото исках нормално поведение от теб, а не крясъци?! Защото знаех какво искам?!
И нека махнем скандалите, в които "не съм те разбирала". Защото истината е, че не аз не те разбирах, а ти мен! Аз не случайно дадох всичките си лични писма и дневници, да ги прочетеш, за да ме опознаеш добре, за да видиш онова мило и ранимо същество, което съм. За да внимаваш с него!
Защо ме излъга, Б.? Кажи ми с какво заслужих да ме лъжеш? Какво ти направих?
Въртя се в леглото и не мога да заспя, не мога да си намеря място. Никой не чува тези думи, никой не вижда тези сълзи и едва ли би ме разбрал. Само аз съм си, само аз си останах. Никого си нямам, за да поплача на рамото му. Да си излея мъката. Никого... Чувствам се толкова малка."
Иначе нищо ново не се е случило, опитвам се малко по малко да се събирам, ала трудно ми се получава.
В работата има отново голямо напрежение заради войната между двете кантори. Имам нужда от малко почивка, поне малко подкрепа. Ала няма такава. Много ми дойде напоследък.
28.10.11
Ура-а-а-а! Вече спокойно мога да си пиша глупости, тъй като няма кой да ги чете.
Имам няколко клюки за теб:
1. Приятелката ми и Б. са заедно! Шах! И той , самият Б. ми каза, че бил влюбен в нея от много дълго време. Ха-ха! Какво излиза сега?! Че ме е лъгал две години?! Съжалявам , че си изплаках очите заради това същество. Че толкова страдах за него. Не заслужава и косъм от мен! Гади ми се. А за приятелката ми- нямам думи. Тактично ще си замълча. Само ще се запитам ей така- онези думи, които ми беше написала затова ли бяха?! Защото Б. е света вода не напита и я "обича". Най-интересното е, че въпреки това, се радвам за тях. Но не съм го очаквала. Добре де, може би малко, но чак до там...
2. Взех добри пари от сделката в агенцията. Беше първата ми продажба.
А отностно точка №1 : * Нямам думи! Това е адски нагъл човек (говоря за Б.). А по-ужасното е, че приятелката ми може и да е бременна! И днес Б. имаше наглостта да ми "сподели", че с нея го правили често.
УЖАС! Почти ми се доповръща! Само при самата мисъл, че някога съм си лягала с този ... плужек. То и човек не можеш да го наречеш, защото такова безподобно същество, не би изчукало най-добрата ти приятелка. В смисъл, ако беше човек. Нормален човек.
Не желая дори и да си го представям! Направо ме е гнус от него! Самата картина ми излиза в съзнанието. Как лежат на едно легло и той й говори мили неща. Лъже я, както лъжеше мен и обяснява колко са красиви звездите, а после- после й посяга, както направи с мен, преди да го скъсам. Гнило същество! Безчувствено! Сигурна съм, че не я обича! Сигурна съм. Той не може да обича. Оплита се в собствените си лъжи всеки път.
Яд ме е! Ала не на него, а на мен, че съм позволила това нищожество да ми загуби две години от живота. И-уууу (слагам ръка на устата, защото чувството в устата ми е ужасно, мисля че наистина ще повърна).
Крайно много се подразних на себе си, че изобщо съм правила сравнение между М. и него. Те нямат нищо обшо! Та М. е толкова истински, толкова много! Няма база сравнение! М е просто всичко! А относно Б. - да си го ******.
Имам няколко клюки за теб:
1. Приятелката ми и Б. са заедно! Шах! И той , самият Б. ми каза, че бил влюбен в нея от много дълго време. Ха-ха! Какво излиза сега?! Че ме е лъгал две години?! Съжалявам , че си изплаках очите заради това същество. Че толкова страдах за него. Не заслужава и косъм от мен! Гади ми се. А за приятелката ми- нямам думи. Тактично ще си замълча. Само ще се запитам ей така- онези думи, които ми беше написала затова ли бяха?! Защото Б. е света вода не напита и я "обича". Най-интересното е, че въпреки това, се радвам за тях. Но не съм го очаквала. Добре де, може би малко, но чак до там...
2. Взех добри пари от сделката в агенцията. Беше първата ми продажба.
А отностно точка №1 : * Нямам думи! Това е адски нагъл човек (говоря за Б.). А по-ужасното е, че приятелката ми може и да е бременна! И днес Б. имаше наглостта да ми "сподели", че с нея го правили често.
УЖАС! Почти ми се доповръща! Само при самата мисъл, че някога съм си лягала с този ... плужек. То и човек не можеш да го наречеш, защото такова безподобно същество, не би изчукало най-добрата ти приятелка. В смисъл, ако беше човек. Нормален човек.
Не желая дори и да си го представям! Направо ме е гнус от него! Самата картина ми излиза в съзнанието. Как лежат на едно легло и той й говори мили неща. Лъже я, както лъжеше мен и обяснява колко са красиви звездите, а после- после й посяга, както направи с мен, преди да го скъсам. Гнило същество! Безчувствено! Сигурна съм, че не я обича! Сигурна съм. Той не може да обича. Оплита се в собствените си лъжи всеки път.
Яд ме е! Ала не на него, а на мен, че съм позволила това нищожество да ми загуби две години от живота. И-уууу (слагам ръка на устата, защото чувството в устата ми е ужасно, мисля че наистина ще повърна).
Крайно много се подразних на себе си, че изобщо съм правила сравнение между М. и него. Те нямат нищо обшо! Та М. е толкова истински, толкова много! Няма база сравнение! М е просто всичко! А относно Б. - да си го ******.
14.10.11
Днес се скарахме с М. Всъщност за пореден път осъзнавам, че хората, на които разчитам, са изключително неправилно подбрани. Утре искам М. да дойде с мен, за да видим сестра ми. А той ми съобщи, че искал да ходи до Еконт и да си вземе някакъв лаптоп. Това е толкова материалистично, егоистично и нагло. И не самият факт, че иска да си вземе глупавия лаптоп. Ами това, че след всичко това ми казва:"Ела у нас!", аз му обяснявам:"Не мога, остани ти у нас" и той:"Не мога, трябва да се обръсна и изкъпя, да ходя да си взема лаптопа."
Някак си ми звучи малко егоистично. Искам да дойде с мен, защото имам нужда от него, а не , защото толкова съм закъсала. Освен това, това е важен за мен ден- днес изписват сестра ми и ще я видя за първи път. Мама покани М. официално да дойде на това събитие, а мама не е от хората, които канят всеки на такива мероприятия. Освен това беше помолила М. да вземе някои неща. Той е голям човек, би трябвало тя да може да разчита на него. Все пак е цели осем години по-голям от мен. Едва ли не би могъл малко по-късно през деня да вземе този компютър или да мине по-рано сутринта от там. А и къпането и бръсненето... Това да не би да отнема цял ден?!
Някак си ми звучи малко егоистично. Искам да дойде с мен, защото имам нужда от него, а не , защото толкова съм закъсала. Освен това, това е важен за мен ден- днес изписват сестра ми и ще я видя за първи път. Мама покани М. официално да дойде на това събитие, а мама не е от хората, които канят всеки на такива мероприятия. Освен това беше помолила М. да вземе някои неща. Той е голям човек, би трябвало тя да може да разчита на него. Все пак е цели осем години по-голям от мен. Едва ли не би могъл малко по-късно през деня да вземе този компютър или да мине по-рано сутринта от там. А и къпането и бръсненето... Това да не би да отнема цял ден?!
11.10.11
Здравей!
Днес! На тази дата се роди сестра ми! Тя е най-красивото същество, което съм виждала някога. И не го пиша само, защото ми е сестра. От тук нататък ще пиша тези страници, за да го прочете някой ден и тя. За да почерпи опита си на сестра си и да не мине през всички онези тежки и тъжни неща, през които минавам аз. Обичам те, сестриче!
Днес! На тази дата се роди сестра ми! Тя е най-красивото същество, което съм виждала някога. И не го пиша само, защото ми е сестра. От тук нататък ще пиша тези страници, за да го прочете някой ден и тя. За да почерпи опита си на сестра си и да не мине през всички онези тежки и тъжни неща, през които минавам аз. Обичам те, сестриче!
10.10.11
Здравей! Утре вкарват мама в болниза за раждане на малката ми сестричка. Много се вълнувам, Беба! Нямам търпение да те видя и разцелувам! Надявам се всичко да мине добре.
Скъпо дневниче, лист, тефтер и каквото и там да си, колкото и тъпо да звучи в момента, отново задълбавам в някакви си мои неща. Искаше ми въпреки всичко, с най-близката ми приятелка да не се бяхме изпокарвали по този начин. Сега тя да беше човекът, с когото да споделя тези мигове, изпълнени с вълнение. Дали поне малко й липсвам?! Дали понякога, дори и за секунда, се замисля за мен?! Дали се пита какво правя?! Как съм?! Когато Б. се оттегли от нас, тя въпреки всичко, след всичко си мислеше за него. А дали сега е същото и с мен?! Дали тайничко някой от тях двамата бърше по някоя и друга сълза за мен?! Или ме преживяха?! Май ме преживяха... Въпреки всичко на мен ми е тъжно. И все още по някакъв начин ми липсват. Силно се надявам това да отмине някой ден. Защото, пак ще го напиша:"Истинският приятел не би нарекъл най-близката си приятелка с онази грозна дума, независимо дали е такава или не".
Скъпо дневниче, лист, тефтер и каквото и там да си, колкото и тъпо да звучи в момента, отново задълбавам в някакви си мои неща. Искаше ми въпреки всичко, с най-близката ми приятелка да не се бяхме изпокарвали по този начин. Сега тя да беше човекът, с когото да споделя тези мигове, изпълнени с вълнение. Дали поне малко й липсвам?! Дали понякога, дори и за секунда, се замисля за мен?! Дали се пита какво правя?! Как съм?! Когато Б. се оттегли от нас, тя въпреки всичко, след всичко си мислеше за него. А дали сега е същото и с мен?! Дали тайничко някой от тях двамата бърше по някоя и друга сълза за мен?! Или ме преживяха?! Май ме преживяха... Въпреки всичко на мен ми е тъжно. И все още по някакъв начин ми липсват. Силно се надявам това да отмине някой ден. Защото, пак ще го напиша:"Истинският приятел не би нарекъл най-близката си приятелка с онази грозна дума, независимо дали е такава или не".
28.09.11
Нищо интересно и нищо важно не се е случило. Просто търся един кръст от Б., ала не мога да го намеря, за съжаление. Замислих се за някакви неща и... не мога да повярвам, че до скоро обичах този мошенни. Знаех си, че е твърде перфектен, за да е истински.
Сега гледам М. и вътрешно се усмихвам, когато виждам кусурите му, защото поне знам, че това, което е- си е у него. Прегръщам го, целувам го и му се радвам. Давам му тази любов, от която и аз , и той имаме нужда. Нежност и взаимност.
Колкото до Б.- за мен той е минало и смятам от тук нататък да не тормозя дневника си с това име. :)
Сега гледам М. и вътрешно се усмихвам, когато виждам кусурите му, защото поне знам, че това, което е- си е у него. Прегръщам го, целувам го и му се радвам. Давам му тази любов, от която и аз , и той имаме нужда. Нежност и взаимност.
Колкото до Б.- за мен той е минало и смятам от тук нататък да не тормозя дневника си с това име. :)
19.09.11
Здравей!
Няма да ти спестя нищичко!
10.09.11 - Б. за кратко се върна в живота ми. Моята най-добра приятелка ни беше организирала среща, а на тази дата се разделих с М., заради една абсолютна глупости. Няма да навлизам в подробности, когато имам време ще разказвам повече. Не е важно.
Видях се с Б. , а няколко часа по-късно съжалих за това. Чак ми се доповръща от самия спомен. Всъщност събрах се с него, не, защото желаех толкова да бъда с него, а защото исках да остане човекът, с когото съм споделила най-съкровеното си. Да не го комплексирам. Както се казва- имахме ритуал в миналото си, който исках да подчертая. Да запазя правото му на нещо повече в сърцето ми. След случилото се и внезапната нежност, на която ме беше избило, говорих с най-близката ми приятелка и й обясних, че не мога така. М. ми липсва и очевидно за малкото време, в което бяхме заедно, съм се привързала към него.
Тя каза:
- Слънце, изчакай още малко. Силно се надявам да не се върнеш при М. Дай втори шанс на Б.
Не успях да удържа конците...
18.09.11- Сърцето или по-точно "свикването ми" или най-точно "привидното ми свикване" , си казаха думата. Осем дни без него. Какъвто и да е - липсва ми. Отидох да го видя. Там ми беше грешката! Целунахме се. Събрахме се. Сърце не ми даваше да съм без него. И то заради такава глупост. Осъзнах, че ми е липсвал през времето, в което го е нямало.
19.09.11
Тъй като вчера, за да скрия от приятелката ми и Б. (който тя много харесва като човек), че съм при М., не си вдигнах телефона, днес получих съобщение от нея, че съм "тъпа к***а". Тази вечер споделих на М. за случката с Б. Той, разбира се не разгира добре. Ако го загубя, само аз и моите глупости ще сме виновни.
Няма да ти спестя нищичко!
10.09.11 - Б. за кратко се върна в живота ми. Моята най-добра приятелка ни беше организирала среща, а на тази дата се разделих с М., заради една абсолютна глупости. Няма да навлизам в подробности, когато имам време ще разказвам повече. Не е важно.
Видях се с Б. , а няколко часа по-късно съжалих за това. Чак ми се доповръща от самия спомен. Всъщност събрах се с него, не, защото желаех толкова да бъда с него, а защото исках да остане човекът, с когото съм споделила най-съкровеното си. Да не го комплексирам. Както се казва- имахме ритуал в миналото си, който исках да подчертая. Да запазя правото му на нещо повече в сърцето ми. След случилото се и внезапната нежност, на която ме беше избило, говорих с най-близката ми приятелка и й обясних, че не мога така. М. ми липсва и очевидно за малкото време, в което бяхме заедно, съм се привързала към него.
Тя каза:
- Слънце, изчакай още малко. Силно се надявам да не се върнеш при М. Дай втори шанс на Б.
Не успях да удържа конците...
18.09.11- Сърцето или по-точно "свикването ми" или най-точно "привидното ми свикване" , си казаха думата. Осем дни без него. Какъвто и да е - липсва ми. Отидох да го видя. Там ми беше грешката! Целунахме се. Събрахме се. Сърце не ми даваше да съм без него. И то заради такава глупост. Осъзнах, че ми е липсвал през времето, в което го е нямало.
19.09.11
Тъй като вчера, за да скрия от приятелката ми и Б. (който тя много харесва като човек), че съм при М., не си вдигнах телефона, днес получих съобщение от нея, че съм "тъпа к***а". Тази вечер споделих на М. за случката с Б. Той, разбира се не разгира добре. Ако го загубя, само аз и моите глупости ще сме виновни.
07.09.11
Както виждам май само ти ми остана. М. вчера влезе с телефона във водата и сега нямам никаква връзка с него. Най-добрата ми приятелка спи. А и едва ли ще се занимава с мен, след като ме обвини в това, че я използвам и й се обаждам само, когато имам нужда от нея. Ето сега, когато наистина имам нужда от някого, никой няма- няма и да товаря никого. Абсолютно никого!
Така че, мило, само ти ми остана. "Какъв е проблемът?!" ще попита някой, ако просто можеше да прочете тези редове. И тъй като ти, очевидно и твоите бели страници сте единствените хора, пардон - предмети останали до мен, ще ти споделя.
Проблемът се корени в това- за какво изобщо съм се родила. Писна ми цял живот да ме прехвърлят от една на друга страна. Чувствам се като топка. Дори и при родителите ми (въпреки че са страхотни хора) съм се чувствала като тежест. Когато бях ученичка, си спомням как не можеха да се справят с моя пубертет и се караха по телефоните:
- Ти я вземи!
- Не, ти я вземи, ти можеш да говориш с нея! Аз нямам сили!
Звучи смешно. А това са вече големи хора, както се предполага. И би следвало да имат отговорност върху мен. Сякаш аз винаги съм била виновна за недообмислените им решения. В случая проблемът е моя семестър и цялата пародия идва от там, че вместо да се разберат, използват мен за посредник.
Нямали възможност да платят целия семестър. Аз не съм ги карала да плащат целия семестър сами. Т.е. примерно само баща ми или само майка ми. Би следвало като родители на едно дете , или поне аз съм единственото им общо с бившето им семейство да си разделят разходите, след като именно те бяха хората, които искаха да запиша Бизнес и финанси в колежа. Да не говорим, че изобщо не исках да записвам тази специалност. Спомням си как, когато бях на шестнадесет нарисувах целия си план относно завършването си - ще се постарая да имам хубави оценки; да изкарам матурите и да се явя на изпит в Бургас. Толкова много исках да уча Социология или Социални дейности. Именно затова и втората ми матура беше на Философски цикъл. Винаги ми е била интересна психологията. Просто си го бях навила на пръста. А и все пак да не забравяме,че аз съм преди всичко- козирог. И какво?! Тогава и двамата казаха: "Семестъра ти там е 900лв, а ние не можем да си го позволим". И така. Задоволих се с по-малкото. Нещо, което те искат да уча.
А сега мама иска да отида в СУ да уча четири години Социология. Отново... Още четири години. Отначало, за да взема бакалавър. А, ако стане така че да си завърша специалността от колежа в онзи университет, ще имам диплома за бакалавър до година. Което по мои сметки пак стават четири години. Но е много по-бързо. Освен това "Предприемачество и мениджмънт в туризма" не ми звучи лоша специалност. А имам и езици. Ако запиша след това, след общо три години ще имам магистратура, което по мои сметки е много по-малко от още четири години за бакалавър плюс още две- три за магистър. Това са си седем години. Ще завърша чак на двадесет и осем и до тогава да не мога да работя нещо нормално, защото в България е така, че студентите, макар и задочно не се толерират.
И тъй като се изнервих от това, че нарече мен "безотговорна", а аз бях тази, която си проучи всичко. Отидох до въпросния университет, попитах каква е цената. Попитах колко години се учи, с каква диплома, проучих къде го признават и къде не. Само единственото нещо, което не можах да свърша сама е, че не успях да разбера датата за окончателното- финално записване, тъй като още не беше излезнала датата за старт за записванията и обявяването на приравнителните тестове.
- Ти си безхаберно същество, караш ни всички да ти вършим работата, ти нищо не правиш! Заради теб стана така! Ти си си виновна! Вместо събота и неделя да ходиш при М., можеше да си свършиш това. Не ме карай да те пращам при него, той да те издържа!
Колко красиви думи от мама, нали?! Истината е, че това бяха поредните думи, които се забиха като нож в сърцето ми, именно, защото я обичам. Защо реагира толкова остро. Трябва да съм сгрешила някъде. Но не мислех, че я моля за толкова голямо нещо. Излях всичко пред теб със сълзи на очи. Как ми се иска понякога майките ни да ни разбират... Те винаги са загрижени за нас, да получим най-доброто, нали?
Така че, мило, само ти ми остана. "Какъв е проблемът?!" ще попита някой, ако просто можеше да прочете тези редове. И тъй като ти, очевидно и твоите бели страници сте единствените хора, пардон - предмети останали до мен, ще ти споделя.
Проблемът се корени в това- за какво изобщо съм се родила. Писна ми цял живот да ме прехвърлят от една на друга страна. Чувствам се като топка. Дори и при родителите ми (въпреки че са страхотни хора) съм се чувствала като тежест. Когато бях ученичка, си спомням как не можеха да се справят с моя пубертет и се караха по телефоните:
- Ти я вземи!
- Не, ти я вземи, ти можеш да говориш с нея! Аз нямам сили!
Звучи смешно. А това са вече големи хора, както се предполага. И би следвало да имат отговорност върху мен. Сякаш аз винаги съм била виновна за недообмислените им решения. В случая проблемът е моя семестър и цялата пародия идва от там, че вместо да се разберат, използват мен за посредник.
Нямали възможност да платят целия семестър. Аз не съм ги карала да плащат целия семестър сами. Т.е. примерно само баща ми или само майка ми. Би следвало като родители на едно дете , или поне аз съм единственото им общо с бившето им семейство да си разделят разходите, след като именно те бяха хората, които искаха да запиша Бизнес и финанси в колежа. Да не говорим, че изобщо не исках да записвам тази специалност. Спомням си как, когато бях на шестнадесет нарисувах целия си план относно завършването си - ще се постарая да имам хубави оценки; да изкарам матурите и да се явя на изпит в Бургас. Толкова много исках да уча Социология или Социални дейности. Именно затова и втората ми матура беше на Философски цикъл. Винаги ми е била интересна психологията. Просто си го бях навила на пръста. А и все пак да не забравяме,че аз съм преди всичко- козирог. И какво?! Тогава и двамата казаха: "Семестъра ти там е 900лв, а ние не можем да си го позволим". И така. Задоволих се с по-малкото. Нещо, което те искат да уча.
А сега мама иска да отида в СУ да уча четири години Социология. Отново... Още четири години. Отначало, за да взема бакалавър. А, ако стане така че да си завърша специалността от колежа в онзи университет, ще имам диплома за бакалавър до година. Което по мои сметки пак стават четири години. Но е много по-бързо. Освен това "Предприемачество и мениджмънт в туризма" не ми звучи лоша специалност. А имам и езици. Ако запиша след това, след общо три години ще имам магистратура, което по мои сметки е много по-малко от още четири години за бакалавър плюс още две- три за магистър. Това са си седем години. Ще завърша чак на двадесет и осем и до тогава да не мога да работя нещо нормално, защото в България е така, че студентите, макар и задочно не се толерират.
И тъй като се изнервих от това, че нарече мен "безотговорна", а аз бях тази, която си проучи всичко. Отидох до въпросния университет, попитах каква е цената. Попитах колко години се учи, с каква диплома, проучих къде го признават и къде не. Само единственото нещо, което не можах да свърша сама е, че не успях да разбера датата за окончателното- финално записване, тъй като още не беше излезнала датата за старт за записванията и обявяването на приравнителните тестове.
- Ти си безхаберно същество, караш ни всички да ти вършим работата, ти нищо не правиш! Заради теб стана така! Ти си си виновна! Вместо събота и неделя да ходиш при М., можеше да си свършиш това. Не ме карай да те пращам при него, той да те издържа!
Колко красиви думи от мама, нали?! Истината е, че това бяха поредните думи, които се забиха като нож в сърцето ми, именно, защото я обичам. Защо реагира толкова остро. Трябва да съм сгрешила някъде. Но не мислех, че я моля за толкова голямо нещо. Излях всичко пред теб със сълзи на очи. Как ми се иска понякога майките ни да ни разбират... Те винаги са загрижени за нас, да получим най-доброто, нали?
15.08.11
Днес майката на М. , ми разказа за една от бившите му. Спорът тръгна от там, че аз му казах, че с някои думи много наранява и му припомних за случая с портмонето. В той каза:
- Всеки на мое място ще реагира така, ако не и по-зле.
И след разказът на майка му, реших, че М. е доста прав в едно:"Всеки на мое място ще реагира така".. след връзка с такова момиче (визирайки бившата му).
Кофти ми е само, че проектира грешките на "бившите" си върху мен. И така... какво става накрая, оказва се, че и в тези си думи Б. е бил прав :"Никога не проектирай грешките на предишните върху мен". А аз, аз май го правех... Прав е бил... Не искам да го призная, но наистина е бил...
- Всеки на мое място ще реагира така, ако не и по-зле.
И след разказът на майка му, реших, че М. е доста прав в едно:"Всеки на мое място ще реагира така".. след връзка с такова момиче (визирайки бившата му).
Кофти ми е само, че проектира грешките на "бившите" си върху мен. И така... какво става накрая, оказва се, че и в тези си думи Б. е бил прав :"Никога не проектирай грешките на предишните върху мен". А аз, аз май го правех... Прав е бил... Не искам да го призная, но наистина е бил...
12.08.11
Шляпнах го с портмонето през муцуната! Защо? Защото ме ядоса.
Аз съм от онези рядко гневливи хора, но когато някой ме изнерви до краен предел - просто изключвам. Б. ми се обади и говорехме по телефона и М., след като разбра каза:"Много е трудно, когато обичаш. Ти си търсиш вратичка да се върнеш. Ревнуваш, че той си има приятелка." и някакви такива неща.
Ядосах се. Опитах се да му обясна защо говоря с Б., той продължи да клони натам за моите чувства и какво било, аз се ядосах на това, че дори не иска да ме изслуша и хвърлих портмонето, което до преди секунда беше в ръцете ми. Не исках да го оцеля, честно, а просто да спре да дудне. Беше като някоя стара баба. Ти това. Ти онова. Мразя някой да ми натяква.
Чудесно! После, след като напазарувахме и се върнахме, съм заспала. Сънувах ужасен кошмар и подскочих ритайки. Той се стресна от шума и също подскочи. На мен ми стана смешно и се гушнах в него като започнах да му разказвам от какво съм се уплашила. А той ми каза:
- Ти нарочно го направи, нали?
Аз:
- Не! Как така нарочно? Нали ти обяснявам- сънувах кошмар и се уплаших.
След тези думи, той отговори:
- Не е хубаво така да ме стряскаш! - беше забележка, сякаш му бях казала :"Да, нарочно го направих!"
Гушнах се в него. А той имаше ужасно поведение. Държа се грубо с мен, а след това ме поглежда и по-скоро с някакъв тон в гласа, от колкото с нежност ми казва:
- Хайде да се... (разбирайте намека).
Шокираха ме тези негови думи! Не от желанието за полово снушение, а по-скоро от това, че го казва, след като до преди секунди ме е обвинявал, че съм го стряскала нарочно. И след сърденето преди това. Почувствах се като момиче излязло на улицата, за да си търси евентуален спонсор. Много неловко чувство! На никого не го пожелавам. Понякога виждам в поведението на М. много от моите черти. И то в много отношения. Вероятно и аз съм имала подобно отношение към Б., след като това нещо ми се връща.
М. просто не е свикнал да обича. Съвсем по друг начин трябваше да реагира. Аз се плаша, той се плаши и като мъж можеше просто да ме гушне и да каже:
- Просто кошмар! Спокойно.
Толкова ли не съм заслужила мило отношение?! Извинявай, но не разбирам "милото му държание", само когато става въпрос за единия секс. Толкова ли не заслужавам да ми покаже, че ме обича, както твърди. Просто без причина да ме гушне или целуне. Нещо!
Няма как да не се съпоставя в този случай- как Б. реагираше, когато ми имаше нещо:
- Слънце, обичам те! - казваше той.- Нали знаеш, че каквото и да става ще съм до теб?
Понякога жените имаме нужда да чуем точно това, колкото и да не е така. Излъжете ни. Кажете ни нещо мило. Бъдете до нас в нашите тежки моменти. Да, ние сме емоционални, но просто сме такива- жени. Определено подобни думи, жестове, винаги са ме карали да се чувствам уникално. Или най-малкото- обичана. Не мога да искам насила от един човек да ги чувам. Или чувстваш нещо- или- не. "Насила хубост не става!"
И М., аз не мога вече да се върна при Б. , ако не си го разбрал! It's too late!
Аз съм от онези рядко гневливи хора, но когато някой ме изнерви до краен предел - просто изключвам. Б. ми се обади и говорехме по телефона и М., след като разбра каза:"Много е трудно, когато обичаш. Ти си търсиш вратичка да се върнеш. Ревнуваш, че той си има приятелка." и някакви такива неща.
Ядосах се. Опитах се да му обясна защо говоря с Б., той продължи да клони натам за моите чувства и какво било, аз се ядосах на това, че дори не иска да ме изслуша и хвърлих портмонето, което до преди секунда беше в ръцете ми. Не исках да го оцеля, честно, а просто да спре да дудне. Беше като някоя стара баба. Ти това. Ти онова. Мразя някой да ми натяква.
Чудесно! После, след като напазарувахме и се върнахме, съм заспала. Сънувах ужасен кошмар и подскочих ритайки. Той се стресна от шума и също подскочи. На мен ми стана смешно и се гушнах в него като започнах да му разказвам от какво съм се уплашила. А той ми каза:
- Ти нарочно го направи, нали?
Аз:
- Не! Как така нарочно? Нали ти обяснявам- сънувах кошмар и се уплаших.
След тези думи, той отговори:
- Не е хубаво така да ме стряскаш! - беше забележка, сякаш му бях казала :"Да, нарочно го направих!"
Гушнах се в него. А той имаше ужасно поведение. Държа се грубо с мен, а след това ме поглежда и по-скоро с някакъв тон в гласа, от колкото с нежност ми казва:
- Хайде да се... (разбирайте намека).
Шокираха ме тези негови думи! Не от желанието за полово снушение, а по-скоро от това, че го казва, след като до преди секунди ме е обвинявал, че съм го стряскала нарочно. И след сърденето преди това. Почувствах се като момиче излязло на улицата, за да си търси евентуален спонсор. Много неловко чувство! На никого не го пожелавам. Понякога виждам в поведението на М. много от моите черти. И то в много отношения. Вероятно и аз съм имала подобно отношение към Б., след като това нещо ми се връща.
М. просто не е свикнал да обича. Съвсем по друг начин трябваше да реагира. Аз се плаша, той се плаши и като мъж можеше просто да ме гушне и да каже:
- Просто кошмар! Спокойно.
Толкова ли не съм заслужила мило отношение?! Извинявай, но не разбирам "милото му държание", само когато става въпрос за единия секс. Толкова ли не заслужавам да ми покаже, че ме обича, както твърди. Просто без причина да ме гушне или целуне. Нещо!
Няма как да не се съпоставя в този случай- как Б. реагираше, когато ми имаше нещо:
- Слънце, обичам те! - казваше той.- Нали знаеш, че каквото и да става ще съм до теб?
Понякога жените имаме нужда да чуем точно това, колкото и да не е така. Излъжете ни. Кажете ни нещо мило. Бъдете до нас в нашите тежки моменти. Да, ние сме емоционални, но просто сме такива- жени. Определено подобни думи, жестове, винаги са ме карали да се чувствам уникално. Или най-малкото- обичана. Не мога да искам насила от един човек да ги чувам. Или чувстваш нещо- или- не. "Насила хубост не става!"
И М., аз не мога вече да се върна при Б. , ако не си го разбрал! It's too late!
11.08.11
Дъждовен ден. Дъждът се сипе от небето, а развълнуваните, морски вълни докосват пясъка на брега. Самотни птици, ниско реещи се в небето, прелитат от време на време. Скуката е пълна. Само красотата на пейзажа, колкото и мрачен да е той и мирисът на море, напомнят за какво сме дошли. М. е необичайно или може би обичайно мълчалив, което прави скуката и изобщо отминаването на времето още по-бавно. Всичко се точи. Чувствам се уморена, отегчена. Може би заради времето, ала постоянно ми се спи. Чудя се какво да правя и накрая от чудене, стигнах до теб. Денят е четвъртък, което значи, че след два дни си тръгваме.
Снощи, например, беше по-интересно, въпреки че имаше пак един момент на негодувание у мен. Отидохме вечерта в Приморско и там бяхме решили да се пуснем на гондолата. Да, обаче не работеха. Чудесно, отидохме на плажа. Поседяхме там. М. направи няколко снимки, аз също. Е, да, повечето не ставаха за нищо и ги изтрихме, поради простата причина, че нито аз, нито той сме фотогенични. После, докато той се опита да ми направи поредната снимка, без мое знание, аз на шега посегнах към него, уж, за да взема фотоапарата и той се изпъзна от ръцете му. Резултатът беше- фотоапарат, пълен с пясък. От там той се разсърди, защото обектива не беше от евтините, а когато попадне пясък там, буквално се разваля. Но самото му настроение, ми донесе кофти спомени от случка преди време, която се случи с Б. В която лаптопът му беше у нас, аз го ползвах за известно време и изведнъж той беше забил, накрая извади син екран и после две години бях обвинявана затова, че съм го развалила. Стана ми изключително обидно от тези спомени. Искаше ми се поне веднъж в живота ми да чуя думите:"Няма нищо. Спокойно, аз ще го оправя" , че нали затова са мъжете да могат да поправят разни неща?!
Разбирам, че за М. това е скъпа вещ, но може би аз така ще реагирам, ако той ми напълни някоя моя вещ с пясък. Това за Бога е ПЯСЪК! А той, по последни спомени се чисти... Never mind- преглът и всичко е наред, както винаги е било и както винаги (сигурно) ще бъде.
Иначе днес изчетох книгата на Оскар Уайлд и ми дойде музатада пиша и тъй като М. е скръндза и прави физиономии като го помоля да ползвам за няколко минути лаптопа му, ще си пиша тук. Дойде ми нова идея за книгата ми... Ще се радвам, ако някой ден успея да я издам.
Снощи, например, беше по-интересно, въпреки че имаше пак един момент на негодувание у мен. Отидохме вечерта в Приморско и там бяхме решили да се пуснем на гондолата. Да, обаче не работеха. Чудесно, отидохме на плажа. Поседяхме там. М. направи няколко снимки, аз също. Е, да, повечето не ставаха за нищо и ги изтрихме, поради простата причина, че нито аз, нито той сме фотогенични. После, докато той се опита да ми направи поредната снимка, без мое знание, аз на шега посегнах към него, уж, за да взема фотоапарата и той се изпъзна от ръцете му. Резултатът беше- фотоапарат, пълен с пясък. От там той се разсърди, защото обектива не беше от евтините, а когато попадне пясък там, буквално се разваля. Но самото му настроение, ми донесе кофти спомени от случка преди време, която се случи с Б. В която лаптопът му беше у нас, аз го ползвах за известно време и изведнъж той беше забил, накрая извади син екран и после две години бях обвинявана затова, че съм го развалила. Стана ми изключително обидно от тези спомени. Искаше ми се поне веднъж в живота ми да чуя думите:"Няма нищо. Спокойно, аз ще го оправя" , че нали затова са мъжете да могат да поправят разни неща?!
Разбирам, че за М. това е скъпа вещ, но може би аз така ще реагирам, ако той ми напълни някоя моя вещ с пясък. Това за Бога е ПЯСЪК! А той, по последни спомени се чисти... Never mind- преглът и всичко е наред, както винаги е било и както винаги (сигурно) ще бъде.
Иначе днес изчетох книгата на Оскар Уайлд и ми дойде музатада пиша и тъй като М. е скръндза и прави физиономии като го помоля да ползвам за няколко минути лаптопа му, ще си пиша тук. Дойде ми нова идея за книгата ми... Ще се радвам, ако някой ден успея да я издам.
09.08.2011
Здравей!
Плаж, море, пътуване и последователност от необичайни събития по време на път. Необичайни, защото самият М. се учуди. Ходихме до Брацигово при бившата му. Малко на планина, насам- натам. На влизане в едно от селата, видяхме горящ камион. Интересното, обаче е, че малко преди това усетих, че има нещо нередно и сръчках М. да намали скоростта. Той го направи. Завиваме и точно на завоя, почти в средата на пътя горящ камион. Обадихме се на пожарната.
На магистралата, пък видяхме някакъв мираж на кола, докато мигнем и колата изчезна. А в дясно имаше некролог на починали хора в катастрофа, която се беше състояла съвсем наскоро.
Ето, че пристигнахме! Мирисът на море ни привлече, но бяхме твърде уморени и затова направо се настанихме в квартирата. Небето беше изпъстрено със звезди, мъждукащи в далечината. Красиво. Морско. Заспах.
Тази сутрин се събудихме гушнати. Изгряващото слънце се беше показало на хоризонта и вече нагряваше стъклата на прозореца, който за мой ужас нямаше пердета или щори. Жегата започваше. Сгуших се в него, сякаш да се предпазя от светлината. Той ме обви в топлите си прегръдки. Почувствах се адски желана.
Хубаво е човек да се чувства желан. След двудневна депресия за Боби, това , което направи М. ми вдъхна живец във вените. Защо преди и Б. не се сещаше да го направи, а за сметка на това трябваше да се караме. Още помня думите ми:"Ела, да ме гушнеш! Моля те! Искам да се сгуша в теб!" , той:"Ти си с мен само ей така, колкото да не си сама...". Благодаря... Благодаря...
Започвам да се влюбвам в нежността на М. или поне малко повече да го харесвам. Дали би могло да се получи нещо?! Историята мълчи по въпроса. Раната в душата и сърцето ми още стои. Б., наистина ли ме е преживял?! Наистина ли ме преживя толкова бързо?! Само аз ли съм глупавата, която никога не ви забравя?! Тази, на която й пука, дори и след раздялата? Защо мъжете не сте като жените... Дори понякога?!
Плаж, море, пътуване и последователност от необичайни събития по време на път. Необичайни, защото самият М. се учуди. Ходихме до Брацигово при бившата му. Малко на планина, насам- натам. На влизане в едно от селата, видяхме горящ камион. Интересното, обаче е, че малко преди това усетих, че има нещо нередно и сръчках М. да намали скоростта. Той го направи. Завиваме и точно на завоя, почти в средата на пътя горящ камион. Обадихме се на пожарната.
На магистралата, пък видяхме някакъв мираж на кола, докато мигнем и колата изчезна. А в дясно имаше некролог на починали хора в катастрофа, която се беше състояла съвсем наскоро.
Ето, че пристигнахме! Мирисът на море ни привлече, но бяхме твърде уморени и затова направо се настанихме в квартирата. Небето беше изпъстрено със звезди, мъждукащи в далечината. Красиво. Морско. Заспах.
Тази сутрин се събудихме гушнати. Изгряващото слънце се беше показало на хоризонта и вече нагряваше стъклата на прозореца, който за мой ужас нямаше пердета или щори. Жегата започваше. Сгуших се в него, сякаш да се предпазя от светлината. Той ме обви в топлите си прегръдки. Почувствах се адски желана.
Хубаво е човек да се чувства желан. След двудневна депресия за Боби, това , което направи М. ми вдъхна живец във вените. Защо преди и Б. не се сещаше да го направи, а за сметка на това трябваше да се караме. Още помня думите ми:"Ела, да ме гушнеш! Моля те! Искам да се сгуша в теб!" , той:"Ти си с мен само ей така, колкото да не си сама...". Благодаря... Благодаря...
Започвам да се влюбвам в нежността на М. или поне малко повече да го харесвам. Дали би могло да се получи нещо?! Историята мълчи по въпроса. Раната в душата и сърцето ми още стои. Б., наистина ли ме е преживял?! Наистина ли ме преживя толкова бързо?! Само аз ли съм глупавата, която никога не ви забравя?! Тази, на която й пука, дори и след раздялата? Защо мъжете не сте като жените... Дори понякога?!
07.08.11
Здравей!
Много ми е тежко. Не мога да спра да плача. Не мога да се успокоя. Няма как да го кажа на никого. Няма как да го споделя. Обичам Б., не мога без него. Всичко му дадох! Цялата си душа и сърце. Не мога да продължавам така. Чувствам се повече от ужасно и няма кой да ми помогне. Б. вече си има приятелка. И всичко е загубено! Винаги съм знаела вътрешно, че за да ни върви, не трябва да сме заедно, ала това ме убива. Яде сърцето ми. Гризе съвсестта ми ден и нощ. Утре заминаваме с М. на море, а аз не чувствам нищо към него. Не мога така. Не знам какво да правя. А всичко вече е резервирано. Всичко. Сделката се получи. Не знам какво да правя наистина. Роня сълза подир сълза и вече наистина не знам какво да правя...
Много ми е тежко. Не мога да спра да плача. Не мога да се успокоя. Няма как да го кажа на никого. Няма как да го споделя. Обичам Б., не мога без него. Всичко му дадох! Цялата си душа и сърце. Не мога да продължавам така. Чувствам се повече от ужасно и няма кой да ми помогне. Б. вече си има приятелка. И всичко е загубено! Винаги съм знаела вътрешно, че за да ни върви, не трябва да сме заедно, ала това ме убива. Яде сърцето ми. Гризе съвсестта ми ден и нощ. Утре заминаваме с М. на море, а аз не чувствам нищо към него. Не мога така. Не знам какво да правя. А всичко вече е резервирано. Всичко. Сделката се получи. Не знам какво да правя наистина. Роня сълза подир сълза и вече наистина не знам какво да правя...
26.07.2011
Здравей!
Бих искала малко да оттърся душата си в твоите корици, страници и листа. Днес се видях с двамата С., които искаха да вземат апартамент под наем. Харесаха много онзи апартамент, ала преди нас двама други бяха правили оглед и също го бяха харесали. Искаме ние да го вземем, ала... дали ще стане- не знам. Ядосах се, защото това е поредния път, който ме изпреварват. А и аз си бях уговорила огледа първа. Защо пуснаха онези преди нас?! В случая се опитвам да се боря за този апартамент със зъби и нокти. Обиколихме цяла София. Какво ли не им предложих. Но това беше нашия апартамент. Е, все пак не може във всичко да ми върви, нали?! Има си и такива периоди!
Другото, което е: днес с М. се сдърпахме. Просто не разбирам как може да си "влюбен" в един човек и да те търсят хиляди жени. И знаеш ли?! Като се замисля, сега разбирам на Б. какво му е било с мен в началото. Доста неща е преглъщал, наистина. А сега си лягам, защото умирам за сън.
Лека и сладки! Стискай палци за първата ми сделка! Дано да стане!
Бих искала малко да оттърся душата си в твоите корици, страници и листа. Днес се видях с двамата С., които искаха да вземат апартамент под наем. Харесаха много онзи апартамент, ала преди нас двама други бяха правили оглед и също го бяха харесали. Искаме ние да го вземем, ала... дали ще стане- не знам. Ядосах се, защото това е поредния път, който ме изпреварват. А и аз си бях уговорила огледа първа. Защо пуснаха онези преди нас?! В случая се опитвам да се боря за този апартамент със зъби и нокти. Обиколихме цяла София. Какво ли не им предложих. Но това беше нашия апартамент. Е, все пак не може във всичко да ми върви, нали?! Има си и такива периоди!
Другото, което е: днес с М. се сдърпахме. Просто не разбирам как може да си "влюбен" в един човек и да те търсят хиляди жени. И знаеш ли?! Като се замисля, сега разбирам на Б. какво му е било с мен в началото. Доста неща е преглъщал, наистина. А сега си лягам, защото умирам за сън.
Лека и сладки! Стискай палци за първата ми сделка! Дано да стане!
23-24.07.2011
Здравей!
Тази нощ останах в М. и сънувах някакви кошмари. Сгуших се в него, сякаш да потърся упора. Да, знам... С него съм, ала ми липсва Б. Знам, че никога няма да се върна при него. Ала си го обичам още! Да, знам, че с нищо с него не беше наред. Ала ми липсват толкова много неща у него: ласките му, нежността, целувките, мъркането, когато се тропваше на леглото до мен и просто ме гушваше. Липсва ми: погледът му, устните му, ръцете... Липсва ми и осъзнавам, че който и да се появи, сякаш никога няма да забравя Б. И всичко онова, което правеше за мен.
Свободата, която ми даваше. Романтиката. Може да не са били много неща, ала са били достатъчно мили и скъпи за мен. Не искам други мъже! Искам си него! И всичко да беше както преди. Той ми липсва... О, да, много ми липсва. Ала вече "да бъдем други вече късно е..." .
Тази нощ останах в М. и сънувах някакви кошмари. Сгуших се в него, сякаш да потърся упора. Да, знам... С него съм, ала ми липсва Б. Знам, че никога няма да се върна при него. Ала си го обичам още! Да, знам, че с нищо с него не беше наред. Ала ми липсват толкова много неща у него: ласките му, нежността, целувките, мъркането, когато се тропваше на леглото до мен и просто ме гушваше. Липсва ми: погледът му, устните му, ръцете... Липсва ми и осъзнавам, че който и да се появи, сякаш никога няма да забравя Б. И всичко онова, което правеше за мен.
Свободата, която ми даваше. Романтиката. Може да не са били много неща, ала са били достатъчно мили и скъпи за мен. Не искам други мъже! Искам си него! И всичко да беше както преди. Той ми липсва... О, да, много ми липсва. Ала вече "да бъдем други вече късно е..." .
18.07.2011г.
Здравей!
Много се чудех дали да продължавам да те водя и честно да ти кажа - не искам и все пак, туй като не обичам полувинчати работи, ще продължа да пиша в теб!
От петък, или иначе казано 15.07.2011г. с М. сме заедно. Не знам със сигурност дали го харесвам или не. Просто се чувствам добре с него. Може би, след Б. имам нуждата от "лечител" и мисля, че го намерих в лицето на М. Честно да си кажа- не съм имала никакви планове да бъдем заедно. Да, допада ми. Но просто "допадане" и приятна компания. Това със сериозните връзки започна да ме отегчава. А и мисля, че твърде много се уморих в таенето на надежди. Тъ... бяхме в Петък в един негов познат и там М., докато се облягах и пусках корени на пияното, просто стана, приближи се към мен и ме целуна. Нищо романтично няма в това, нали?! Нали?!
Май, май.. нямам вече настроение за романтика. Б. отмъкна страшно много от мен. Сега просто се нося по течението. Да видим до кога... Другото е, че все си мисля, че нищо сериозно няма да излезе от това. Именно затова не смея да се отпусна.
Ще изкривя душата си, ако кажа, че Б. не ми липсва. Напротив! Просто се старая да не мисля за това. Да не гледам в "счупеното задно огледало". Полза от миналото- няма. И никой нормален човек не гледа в миналото. Само в бъдещето и в настоящето.
Сигурно още, някъде дълбоко в себе си, го обичам. Ала там да си седи! - Дълбоко в мен.
08.07.2011г.
Здравей!
Днес Б. си събра багажа от нас. Момчето цял ден се опитваше да говори с мен. Аз нямам силите вече дори и това да правя. Сякаш всичко около мен се съсипва. Мисля че знам защо е така...
Днес, докато ме гушкаше, просто исках да не спира. Отричам пред него за чувствата си, ала не е така- че са изчезнали или че въобще ги няма. Неговата ревност от М. просто излезе извън граници. Ще се правя на студена, докато го забравя. Как беше онази мисъл- "животът не свършва с един мъж", нали?
Днес Б. си събра багажа от нас. Момчето цял ден се опитваше да говори с мен. Аз нямам силите вече дори и това да правя. Сякаш всичко около мен се съсипва. Мисля че знам защо е така...
Днес, докато ме гушкаше, просто исках да не спира. Отричам пред него за чувствата си, ала не е така- че са изчезнали или че въобще ги няма. Неговата ревност от М. просто излезе извън граници. Ще се правя на студена, докато го забравя. Как беше онази мисъл- "животът не свършва с един мъж", нали?
05.07.2011
Здравей!
Не знам поради каква причина продължавам да те водя. Все пак никой човек не би искал някой да узнае така съкровените му тайни. В крайна сметка реших да продължа да пиша в теб, макар и това да ми се случва рядко напоследък. Както казах в предишния си дневник, скоро започнах работа. Налага ми се да се уча адски бързо и да давам всичко от себе си, но до където стигне. Нямам време за Б., любов и чувства. Б. е малко като малките деца- иска внимание и все пак... Всичко започна да се струпва наведнъж. Може би пак съм в такъв период. Връзката ни започна да ме уморява и реших да я прекратя. Датата беше 04.06.2011г., два дни преди да направим две години. Честно да ти кажа, не искам да разказвам как точно се случи. Просто пътищата ни се разделиха. Ала това съвсем не означава, че все още не го обичам, напротив! Просто ревността му, поведението му като цяло ме натоварва. Да, знам, че започвам новия си тефтер с ужасни новини. И все пак...
Из:"Дневникът"
Не знам поради каква причина продължавам да те водя. Все пак никой човек не би искал някой да узнае така съкровените му тайни. В крайна сметка реших да продължа да пиша в теб, макар и това да ми се случва рядко напоследък. Както казах в предишния си дневник, скоро започнах работа. Налага ми се да се уча адски бързо и да давам всичко от себе си, но до където стигне. Нямам време за Б., любов и чувства. Б. е малко като малките деца- иска внимание и все пак... Всичко започна да се струпва наведнъж. Може би пак съм в такъв период. Връзката ни започна да ме уморява и реших да я прекратя. Датата беше 04.06.2011г., два дни преди да направим две години. Честно да ти кажа, не искам да разказвам как точно се случи. Просто пътищата ни се разделиха. Ала това съвсем не означава, че все още не го обичам, напротив! Просто ревността му, поведението му като цяло ме натоварва. Да, знам, че започвам новия си тефтер с ужасни новини. И все пак...
Из:"Дневникът"
Какво е клуб "Разбити сърца - България"
Не е лесно да си с разбито сърце. На следващите няколко страници, уважаеми читатели, аз ще извадя душата си пред вас- на бял свят.
Казвам се Нора, но сред познатите ми често съм наричана Стефи, тъй като по-лесно се помни датата ми на раждане, от колкото истинското ми име. От там прозлезна псевдонима Стефизагрия Пасифлора, който използвам и до ден днешен.
Годините ми са 22 и съм зодия козирог (за протокола, не , че вярвам толкова много в тях). Според мен всеки човек си е индивидуален.
Уважаеми читатели,
В следващите няколко страници, ще ви позволя да се докоснете до същината на моята душа. Дълго се двоумях пред решението дали да го правя или не, но в крайна сметка реших, че човек трябва да има опит пред себе си, за да не допуска грешките в живота си.
Ето, че аз реших да споделя моя опит.
Приятно четене!
________________________________________
А вече можете да ни намерите и във Facebook:
https://www.facebook.com/clubbrokenheartsbg
Пишете ни там или оставете вашата история! :) Нека заедно да основем клуб за Разбити сърца.
Казвам се Нора, но сред познатите ми често съм наричана Стефи, тъй като по-лесно се помни датата ми на раждане, от колкото истинското ми име. От там прозлезна псевдонима Стефизагрия Пасифлора, който използвам и до ден днешен.
Годините ми са 22 и съм зодия козирог (за протокола, не , че вярвам толкова много в тях). Според мен всеки човек си е индивидуален.
Уважаеми читатели,
В следващите няколко страници, ще ви позволя да се докоснете до същината на моята душа. Дълго се двоумях пред решението дали да го правя или не, но в крайна сметка реших, че човек трябва да има опит пред себе си, за да не допуска грешките в живота си.
Ето, че аз реших да споделя моя опит.
Приятно четене!
________________________________________
А вече можете да ни намерите и във Facebook:
https://www.facebook.com/clubbrokenheartsbg
Пишете ни там или оставете вашата история! :) Нека заедно да основем клуб за Разбити сърца.
Абонамент за:
Публикации (Atom)