Нищо интересно и нищо важно не се е случило. Просто търся един кръст от Б., ала не мога да го намеря, за съжаление. Замислих се за някакви неща и... не мога да повярвам, че до скоро обичах този мошенни. Знаех си, че е твърде перфектен, за да е истински.
Сега гледам М. и вътрешно се усмихвам, когато виждам кусурите му, защото поне знам, че това, което е- си е у него. Прегръщам го, целувам го и му се радвам. Давам му тази любов, от която и аз , и той имаме нужда. Нежност и взаимност.
Колкото до Б.- за мен той е минало и смятам от тук нататък да не тормозя дневника си с това име. :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар